ЗДРАВНИ НОВИНИ

ЗДРАВЕ Headline Animator

Показват се публикациите с етикет Е 250. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Е 250. Показване на всички публикации

Убиват ни бавно с готова храна!!!


Вкусна храна за вкъщи и офиса – бързо, евтино и вкусно.
Сигурно във всеки по-голям град има места, на които можем да открием готова храна. Подредена с вкус и предлагана от симпатични млади момичета, които в повечето случаи нямат нищо общо с приготвянето й, готовата храна е само на една ръка разстояние от уморената домакиня. Или от самотника, който живее с мама и десетгодишната й котка.
Като гледаш симпатичните продавачки зад щанда, през ум не може да ти мине, че онова, което те ще опаковат в кутиите, всъщност е бомба със закъснител или бавно действаща отрова. Защото подсъзнателно си мислиш, че то няма да ти навреди.



Колко струва свободното време?

Няма спор, че приготвената навън храна спестява много време. Особено ако домакинята работи, има две деца, мъж и възрастни родители за разкош. Най-лесно е да купиш нещо, което някой друг е приготвил. В повечето случаи местата, на които се предлага готова храна, нямат нищо общо с приготвянето й. Те са чистички и подредени, оборудвани със специализирани щандове и ухаещи на топла, сякаш току-що сготвена манджа. Магазините, от които можем да си купим готова храна, са всичко онова, което трябва да бъдат – една красива, лъскава опаковка, под която се крият храни-убийци, приготвени в повечето случаи на места, където хигиената може да бъде описана с една-единствена дума – съмнителна. Дори само този бегъл поглед е достатъчен, за да се убедим, че свободното време струва скъпо. Много скъпо!

Защо? Не е ли това домашна храна, приготвена в по големи количества? Съвсем не! Проблемът при готовите храни не е в състава на използваните продукти, а в съдържанието на самите храни. Определени съставки, които се съдържат в тях, наричани ексцитотоксини, са определяни като основна причина за съвременната пандемия от неврологични заболявания!

След редица изследвания, проучвания и наблюдения тази група вещества се явяват отключващ фактор за мигрени, инфекции и сривове на имунитета, анормално неврологично развитие в детска възраст, ендокринни и психиатрични разстройства, епизодични изблици на насилие, гърчове и припадъци с неизяснен произход, чернодробна енцефалопатия, патологично напълняване, паркинсон, алцхаймер, оливопонто-церебрална дегенерация и деменция при заразени със СПИН. Това е заключението на американския неврохирург Ръсел Блейлок, професор от департамента по биология на университета „Белхейвън“ в Джаксън, Мисисипи.

Онзи списък

Онзи списък не започва и не свършва с ГМО, нито с толкова коментираните напоследък „Е“-та. Готовата храна в повечето случаи се приготвя от продукти, чийто срок е изтекъл вчера. Това обяснява и сравнително ниската цена, която плащаме. Говорим за пари. Пари, с които не можем да си купим само две неща – здраве и време. Храната, приготвена навън, трябва да създава усещането, че не е по-различна от онова, което вие може да приготвите в собствената си кухня. Освен това готовата храна трябва да има поносим срок на годност, така че да избие с печалбата си вложените в нея продукти, време и труд за приготвянето й. Как се постига това?

Отговорът е колкото лесен, толкова и страшен – с подобрители. Най-известните от тях са натриевият глутамат (monosodium glutamate или MSG), хидролизираният растителен протеин и аспартамът. Всички сме ги чували, знаем за тях, но не им обръщаме почти никакво внимание. Използването им започва плахо и нараства правопропорционално на печалбата.

Въпросните ексцитотоксини се използват, за да променят вкуса, да маскират неприятните миризми и да засилят в пъти онези аромати, които ни карат да харесваме даден продукт. Крайната цел е пристрастяване, повече оборот и по-лесни печалби.

Аспартамът е много опасен изкуствен подсладител, който се среща в лекарства, сиропи и десерти за деца!

Поводите за тревоги са много. Първо, освен глутамат са известни още 70 ексцитотоксина. Второ, добавките не присъстват просто в някои видове храни, а в почти всички готови. Освен това глутаматът се използва масово и в ресторантьорския бизнес.

Глутаматът е химично сигнално вещество на нервната система. Открива се в извънклетъчната течност и е в изключително малки концентрации. Когато поглъщаме храна, в която има глутамат, концентрацията се повишава и невроните стават хиперактивни. При още по-високи нива настъпва клетъчна смърт. Симптомите след поглъщане на храни с такива субстанции не са внезапни. Само при някои хора се наблюдават рязко и критично влошаване, включително и смърт. В повечето случаи тялото претърпява бавни трансформации, които постепенно се задълбочават.

Негативните ефекти от глутамата са открити от японския учен д-р Теруо Хайяшиоще през 1954 г. Той установява, че глутаматът влияе пряко върху централната нервна система, провокирайки припадъци и гърчове.

Има и още. Производството и на двете съставки с всяка изминала година се увеличава, въпреки непрекъснатите протести от страна на учените. През 2001 г. са продадени над 1,5 млн. тона с годишен ръст на продажбите от 4%. Изминали са девет години. Сами може да пресметнете за какви печалби става дума.

Повод за тревога има, както има и повод за финално уточнение. В не всички магазини за готова храна онова, което се предлага, представлява заплаха за нашето здраве. Винаги има и по някое приятно изключение, което ни помага да усещаме този свят като едно едно по-сигурно място за живеене.

Мариана Атанасова

Вафли, шоколади и колбаси с най-много ГМО !


Санкции над 15 000 лева се налагат на фирми, които пускат продукти с наличие на ГМО. Малотрайните колбаси, вафлите и шоколадите, в които се използва соев лецитин и соев гранулат, са точно такива продукти. Нестандартните суровини са внос от Бразилия, Аржентина, САЩ, Гърция и Испания, става ясно от пресконференция на Столичната РИОКОЗ.



Проф. Михайл Попов посочи, че ГМО са открити само в осем от изследваните 149 проби българско производство и всички производители са понесли нужните санкции. Той е председател на Столичната регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве. Проблемът е най-вече във вносните соеви продукти, които се използват в производството на малотрайни колбаси, шоколади и вафли. При изследваните проби на вносни продукти за 2010 година ГМО има в десет от 113 проби.

„В храните, в които има соев лецитин или царевични култури, има голяма вероятност да се съдържа ГМО. Към всички продукти със соев протеин също трябва да се подхожда с подозрение“, обясни Попов.

Половината от вноса на соя, който основно преминава през пристанищата в Бургас и във Варна, се изследва, независимо че има сертификат, потвърди главният държавен здравен инспектор Тенчо Тенев.

Ако генетичната модификация влиза в нормата от 0.9 %, производителите са задължени да го посочат на етикета. Ако съдържанието надминава нормата, то продуктът директно се иззема. Ако е внос, се връща в страната вносител, а по системата за бързо реагиране се уведомяват страните-членки за възможен незаконен трансфер. Попов даде пример с два кораба товар на пристанище Варна. В него е било открито наличие на ГМО и той е бил върнат в държавата вносител.

РИОКОЗ- София планирал през 2010 година броят на изследваните продукти родно производство да скочи на 600 и да обхваща 50 % от вноса.

В пъти са се увеличили желаещите, които искат да се изследва наличието на ГМО в храните. Това казва на пресконференция Любина Донкова, ръководител на националната лаборатория за контрол на ГМО към столичната РИОКОЗ.

От началото на 2010 г. в лабораторията са изследвани над 30 проби, като в две от тях са открити следи от ГМО - една проба вафли и една проба соев гранулат.

Цената на едно изследване по желание на частно лице струвало 125 лева.



Христо ТОДОРОВ

Канцерогенното E 250 най-често в колбаси, вафли и хляб


Най-често добавката Е 250 се среща в колбасите и в храни, с което се цели да се удължи трайността, заяви пред БГНЕС изп. директор на асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов.

Вече има достатъчно информация за здравословните проблеми, които причиняват т.нар. Е-та в хранителните продукти- основно алергии. Добавката може да се намери също във вафли и в хлебни изделия, каза още той. Сред най-критикуваните са подсладителите Е 951, Е 954 и най-вече аспартама. Но най-опасно е количеството им в един продукт. Хората трудно разшифроват тези Е-та и цифрите им по етикетите и си купуват продукти без да знаят какво реално съдържат те. Николов смята, че трябва да има по-добра координация по линия на Световната здравна организация /СЗО/. Когато съществуват данни в една държава, че определена добавка е опасна и забранена , нашите власти трябва да изискат тази информация и практиката да бъде приложена и у нас, категоричен е Богомил Николов. Информацията е на репортер на БГНЕС. /БГНЕС