Д-р Иванов живее с нов черен дроб

Минах през тъмнината, вечерях с Бог, споделя военният лекар

Д-р Веселин Иванов не може да се примири с мисълта, че е на крачка от смъртта заради цироза - въпреки че никога през живота си не е прекалявал с алкохола. Според колегите му от ВМА "чистачът на организма" - черният дроб, е разрушен заради прекаран на крак хепатит В. "Когато бях ученик в 8-ми клас, ме ухапа куче и се наложи да ми поставят 25 инжекции против бяс в корема", спомня си д-р Иванов. По това време не се използват спринцовки за еднократна употреба. Няма и стерилизационни автоклави, а иглите се изваряват. Вероятно пропуск при дезинфекцията е причина за заразяването на военния лекар с коварната болест. Ето защо по-късно д-р Веселин Иванов настоява съпругата му и двете им деца да се ваксинират срещу хепатит В - за да ги предпази от евентуален риск.
Между надеждата и отчаянието
"Дните се редяха един след друг, а все не получавах покана за трансплантация", спомня си д-р Веселин Иванов. По това време той е административен директор в здравното министерство. Но едва когато попада в капана на безкрайното чакане, си дава сметка, че системата за трансплантации у нас куца. И сме на светлинни години от страни като Франция и Германия например. Първият проблем е, че реанимациите невинаги подават информация за потенциални донори. После - близките трудно дават съгласието си органите на любимия човек, изпаднал в мозъчна смърт, да се използват за спасяване на чужд живот. След последната Нова година д-р Иванов съвсем губи надежда - започва видимо да линее, а шансът все не идва. "Разбрах, че влизам все по-дълбоко в тъмнината", казва специалистът по имунология и медицински контрол. Дори му минава през ума да отиде в някоя страна от Евросъюза и да си направи трансплантация. Затова обаче са нужни 150 000 евро, които той няма
Благодетелите от Варна
През февруари тази година телефонно обаждане преобръща живота му. Лекарите от Военна болница спешно го викат - има подходящ донор - с кръвна група АВ+. Негова връстничка от Варна изпада в мозъчна смърт след инсулт във варненската болница "Св. Марина". Семейството й надмогва тежката загуба и се съгласява да спаси още четирима души с органите й. "Влязох в операционната в 23,20 ч и д-р Одисеева веднага ми постави пълна упойка", връща се към онзи паметен миг д-р Иванов. Тогава той не знае дали ще се събуди отново. Когато отворя очи, е 9 ч сутринта на другия ден. Около операционната маса се суетят над 30 души в бели престилки. "Не знам дали съм закусвал или вечерял с Бога, но знам, че получих втори шанс за живот", затреперва гласът на д-р Иванов. Сърцето му е изпълнено с благодарност към екипите на доц. Крум Кацаров, завеждащ Клиниката по гастроентерология и хепатология във ВМА, и на доц. Никола Владов, шеф на Клиниката по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия.
С Даниела отново катерят Витоша
Спасеният лекар си дава сметка, че оцелял през тези 2 години на трескаво очакване за втори шанс благодарение на семейството си - съпругата Даниела Иванова, стоматолог по професия, 21-годишния син Стефан, щерката Лора, на 27 години, и майка си - бившата учителка Виолета.
Близките поддържат духа му с добро настроение и шеги, глезят го с билети за концерти и спектакли. Освен позитивното мислене д-р Иванов смята, че активното спортуване в младежките му години също му е помогнало в борбата да стъпи отново на краката си. Като ученик и студент тренира усилено футбол и лека атлетика. Затова след операцията решава да се върне към спорта. В началото прави бърза и лека гимнастика у дома. И бавно увеличава натоварването. Днес, 9 месеца след трансплантацията, д-р Веселин Иванов всяка сутрин прави по 10-15 лицеви опори и крос в кварталната градинка в рамките на половин час. При всеки удобен случай ходи и пеша. През уикенда катерят със съпругата му пътеките на Витоша. "Чувствам се пълноценен в личен и професионален план", грейва лицето на д-р Веселин Иванов. Той е решил да инициира законова промяна, според която трансплантираните да не се квалифицират като инвалиди I група. "Аз и много като мен, които живеят с нов орган, можем пълноценно да практикуваме професията си", казва д-р Иванов. И си признава, че вече гледа на света с нови очи и не хаби нерви за дреболии.
Няколко пъти в месеца ходи на църква. Пали свещичка за здраве на близките си и упокой на починалата жена, благодарение на която се радва на втори живот.
Румяна Милева