Диагноза: неувереност в себе си?

Тя най-често се заражда в детска възраст, но е резултат от неумение да се оценява обективно живота .
Медиците и психолозите още в средата на 20 век определиха, че неувереността в себе си може да доведе до редица психосоматични заболявания като астма, главоболие и гастрит.

Едни обясняват липсата на увереност у човека в собствените му сили и способности с това, че в кората на главния мозък на такива хора процесите на задържане преобладават над процесите на възбуждане.

Неувереността в себе си не само дава начало на цинизма при подрастващите (според специалистите най-вече заради нея възникват браковете между 50 годишните “чичковци” и 18 годишните момичета), но тя буквално блокира способностите на човека, пречи му да се самоизразява и дава началото на много отрицателна постъпки.
Тази неувереност може да бъде причина и за силна зависимост от чуждото мнение, когато чуждите интереси и оценки изглеждат по-значими от собствените, а всяка собствена постъпка се оценява през очите на другите. Одобрение се търси от всички - от близките до случайните пътници в трамвая. Подобен е например случаят с ревнивите, които се измъчват от единствения страх - да не се окажат по-лоши от съперника, който е предпочетен.

Неувереността в себе си може да се прояви в различни моменти: когато човек си поставя цели, когато планира действията си, когато оценява нещо извършено. Тя често се формира още през детството, когато знанията за света и за себе си се състоят от чужди оценки, а не от реални факти.
Ако например учителката в детската градина определи детето като затормозено и майката го пита: “защо си такъв?”, неувереността вече е налице. Тя пуска корени и когато е претърпян някакъв неуспех. Всички преживяват неудачи или чуват отрицателни оценки за себе си, но не всички се стресират от това.
Някои специалисти смятат, че неувереността в себе си възниква, когато човек не умее да се адаптира към живота, не е способен правилно да си поставя цели, да ги съотнася с външните обстоятелства и позитивно да оценява своите резултати.
Какво да се прави?
Психолозите препоръчват да си спомним за момент от своя живот, когато сме били уверени в себе си и да се постараем да запазим това усещане с помощта на самовнушението. Освен това могат да се анализират собствените страхове: страхът да не бъдеш разбран, страхът от критика, страхът от привличане на вниманието, страхът от собствената непълноценност. Повечето тренинги за увереност в себе си се базират именно на това.

Андре Салтер, един от първите изследователи на неуверенността в себе си , описва способностите и качествата, които притежава увереният човек:
1. Емоционална реч и способност открито да се изразяват или описват чувствата. Способност да се назовават нещата със собствените им имена, без те да се смегчават или украсяват.
2. Съответствие на значението на речта на говорещия на неговото невербално поведение.
3. Умение да се изразява собствено мнение без съобразяване с мнението на околните.
4. Уверените хора изслушват похвалата в свой адрес без стеснение.
5. Способност към импровизация, игра и спонтанен израз на чувствата
podlupa.bg