България е известна с малко неща на света. Вярно е, че е известна и с неща, които упорито се опитваме да забравим, но нека се спрем на нещата, с които се гордеем като българи. Едно от тях е българското кисело мляко, съдържащо типичната за България бактерия Lactobacillus bulgaricus. Тази бактерия е описана в научната литература като антиоксидантно и детоксикиращо средство. На Lactobacillus bulgaricus се дължи до голяма степен и киселият вкус на млякото.
Широко разпространена е заблудата, че е достатъчна само Lactobacillus bulgaricus за да се произведе кисело мляко, но истината е, че тя е едната от бактериите, използвани за производството. Другата необходима съставка на млечно-киселата закваска е Streptococcus thermophilus – единствената безвредна за човека стрептококова бактерия. Запознати твърдят, че е много важно съотношението между полезните бактерии. Когато Streptococcus thermophilus например е много повече от Lactobacillus bulgaricus, млякото не е кисело на вкус и не може да вкисне. Но това не означава, че е лошо или опасно за здравето.
Lactobacillus bulgaricus е кръстена на България – страната, в която за първи път е открита и използвана. Бактерията се среща свободно в българската природа. При попадане в мляко и при определени условия Lactobacillus bulgaricus, както и Streptococcus thermophilis причиняват естествена млечно-кисела ферментация, водеща до получаване на това, което наричаме кисело мляко. Благодарение на Lactobacillus bulgaricus киселото мляко е естествен пробиотик, който има голямо и благотворно влияние върху човека. Благодарение на съдържаща се в него бактерия Lactobacillus bulgaricus, киселото мляко укрепва имунната система. Lactobacillus bulgaricus спомага за бързото усвояване на млечния белтък – 91% на час. Бактерията подтиска развитието на гнилостните бактерии и така намалява отделяните от тях токсини.
Отдавна България не е единствен производител на кисело мляко. Можете да го закупите от магазини по целия свят. Но за щастие има голямо разнообразие от кисели млека родно производство. За нещастие обаче това, което слагат в кофичките под название „кисело мляко”, понякога съдържа сухо мляко, нишесте, допълнителни ферментационни бактерии, мазнини и други боклуци, на които мястото не е там. Българските държавни стандарти допускат използването на тези субстанции, но само когато са достъпни за окото на потребителя. Напоследък обаче дори и да са спазили изискванията, потребителите все по-рядко вярват на производителите. Те са изпаднали в носталгични спомени за стъклените бурканчета със станиолени капачки.
Неотдавна списание “Потребител” тества 15 марки български млека, за да демонстрира предимствата и недостатъците на всяко от тях. Целта на сравнителния тест не е наказателна (т.е. не се търсят нарушения), а образователна. Проблемът е, че достоверността му не може да бъде потвърдена от втори или трети източник, защото до този момент никой не си е правил труда да съпостави всички налични в магазините продукти.
С помощта на лаборатория за анализ на физико-химични показатели се определя реалната масленост на всеки продукт. След това получените резултати се сравняват с обявените на етикета. Така става ясно, че най-точни до обявената на опаковката масленост от 3.6% са млеката “Добруджанско”, “Бор Чвор”, “Топ милк”, “Герма” и “Пършевица”. Най-скандално е отклонението при “На дядо от село” - при обявена 2.9% масленост лаборантите отчитат 3.4%. При натуралното мляко “Елби” 3.6% пък се оказва с 3.28% масленост.
Целта на изследването е да се определи процентното съдържание на вода във всяка от търговските марки. Така всеки потребител може лесно да установи каква част от стоката, която купува, е “чиста вода”. Лабораторните данни отчитат, че най-воднисто е млякото “FF вкус”. С добра и стегната консистенция са “Роса”, “Пършевица”, “Елена”, “Герма”, “Бор Чвор”, “Верея” и “Родопея”. Процентът водно съдържание в тях варира от 86.6 до 87.8, докато в “FF вкус” - малко над 92%.
Такива са Strepto-coccus thermophylus и Lactobacillus bulgaricus. Съдържанието им в киселото мляко е важен параметър. В лабораториите го наричат колонии-образуващи елементи (КОЕ) и чрез него се вижда какъв е реалният брой жизнеспособни бактерии във всеки продукт. В някои от тестваните млека специалистите наблюдават ниско количество на КОЕ, т.е. има малко живи клетки. Това според тях може да се дължи на закваската, в която има малко или липсват съответните бактерии, или на елиминиране на живите клетки преди пускане на пазара. Липсата на КОЕ говори и за евентуално наличие на пълнители, консерванти и други химикали, които убиват бактериите. С най-високо съдържание на Lactobacillus bulgaricus са “Топ милк”, “Герма”, “На дядо от село”, “Пършевица”, “Елби” и “Верея”. Най-зле откъм този показател са млеката на “Данон”. Затова пък те заедно с млеката “Герма” и “Елби” съдържат голямо количество Streptococcus thermophylus.
Какво да купувате решавате вие. Тази статия няма цел да ви насочи към дадена марка кисело мляко.
Киселото мляко е диетичен продукт, универсална храна и служи както за профилактика, така и за лекуване на множество болести. То подобрява храносмилането и поддържа баланса на чревната микрофлора. То неутрализира вредното влияние на антибиотиците върху организма, като същевременно се явява природен антибиотик. Киселото мляко унищожава опасните бактерии стафилококи, стрептококи, тифусни пръчици. Според последните изследвания може дори да помогне при болни от парадонтоза.
чудеса.нет
Няма коментари:
Публикуване на коментар