Методът на пробата и грешката безспорно е най-дългият и трудоемък път за намиране на правилното решение - ако не ти потръгне (“аз си мислих, че е за добро, а излиза, че не е така”), решението се отхвърля и се търси ново.
Максима е, че грешките забавят пътя ни към набелязаната цел, но някои хора при неуспех просто се “пречупват” – човешката психика понякога е особено чувствителна към провал.
Освен това грешките се систематизират трудно. Понякога типологично еднакви грешки могат да доведат до напълно различни жизнени последствия.
• Грешките по невнимание в училище в най-лошия случай ще доведат до намаляване на оценката, но в живота понякога реално могат да поставят под съмнение способностите ни.
• Грешките поради липса на жизнен опит обикновено са много сериозни, особено ако не сте на мястото си, както в личния, така и в професионалния си живот.
• Грешките, свързани с риска, дори не са истински грешки, а лъжлив, погрешен избор. Обикновено при хората, които рискуват, стремежът към успех е много по-силен, отколкото страхът от претърпяването на неуспеха. Затова неблагоприятното развитие на събитията често води до невъзможност за адекватна реакция.
• Грешките поради самонадеяност могат да бъдат простени, ако от тях няма да пострадат други хора. Според психологията понякога дори е по-добре да имаш манията за величие, отколкото комплекс за непълноценност.
Поговорката “Не греши само този, който нищо не прави” звучи прекрасно, но не и утешително. Най-често страхът от грешки е характерен за следните две ситуации:
1-а ситуация - хора постигнали благополучие, които благодарение на своите успехи имат необходимост от ниво на очаквания от околните. Мнението “Аз не мога да си позволя да не оправдая техните очаквания” ги прави пасивни. За да намалят риска от неуспех, те не рискуват, т.е. не предприемат нищо, освен ако не е необходимо, не разширяват сферата на компетентността си, а просто изпълняват обичайните действия.
Тази практика в ученическите години...
Няма коментари:
Публикуване на коментар