Именно мозъкът „завежда“ проявите на полова активност – създава емоционалното настройване, потребността от сексуално общуване, влечението към срещуположния пол и осигурява реакции, които да реализират сексуалното желание.
На фона на либидото, еротична гледка и съответстващо дразнене на ерогенните зони се активизира центърът в мозъка, отговарящ за секса. Нервните импулси от този център се предават към органите, водят до учестено сърцебиене и дишане. Под „ръководството“ на центровете на гръбначния мозък половият член се изпълва с кръв, увеличава размера си от 4 до 10 пъти и се напряга. Ерекцията вече е факт. Понататък емоционалната възбуда и дразненето на главичката на фалоса предизвиква съкращаване на семенните мехурчета и отделяне на сперма – еякулация и оргазъм.
Нарушаването на функциите на едно от звената в тази верига може да причини еректилна дисфункция. Най-очевадният признак, за което е загубата на способността за ерекция.
От древни времена са търсени средства, които да помогнат на мъжа да поддържа сексуалните си способности. Любовните еликсири отдавна са изместени от специални таблетки, за да може мъжът да се представи в най-добрата си форма пред партньорката си.
В помощ на възбудата и сексуалната игра се използват афродизиаци: женшен и витамини за тонизиране, кафе и шоколад за възбуда. В арсенала влизат дори и предпочитани талисмани, които подкрепят успеха от психологическа гледна точка. Е, единственото средство с доказан ефект за поддържане на способностите за ерекция е… кората от африканското дърво йохимбе.
Защо се налагат толкова усилия? Причината е, че можем волево да управляваме само мускулите, които са свързани с костите, но има и мускули, над които не можем да влияем съзнателно – тези, които се намират при стените на вътрешни органи и кръвоносни съдове. Мускулите на половия член принадлежат именно към тази група.
Поведението на органа се определя от нервните импулси, които стигат до него. Предаването на нервни импулси наподобява телеграфна връзка. От „централния офис“ се подава „заповед“ във вид на мозъчни електрически сигнали, които се предават по нервите. Накрая на връзката е центърът, който превръща импулсите в „команди“, които се предават на органите. „Командите“ представляват вещества, които принуждават мускулите да се съкращават или разхлабят.
В половия член се намират две пещерни (кавернозни) тела, през които преминават мускули. Благодарение на тези мускули кавернозните тела променят обема си. В обичайно състояние мускулите на пещерните тела и мускулите на малките артерии на пениса се намират в състояние на слаб тонус. В тях постоянно циркулира малко количество кръв, което е недостатъчно за ерекция.
При сексуална възбуда към половите органи постъпват силни импулси, които отпускат мускулните влакна на стените на артериите и пещерните тела. Те се изпълват с артериална кръв, увеличават размерите си и настъпва ерекция.
Когато възбудата намалява мускулите в пещерните тела се съкращават и изтласкват кръвта, което определя края на ерекцията.
Веществото, което води до разслабване на мускулите, е ацетилхолин. Разгражда се бързо от специфичен ензим. Ако този ензим се блокира, ерекцията се поддържа продължително време, което се доказа при научен експеримент. Проблемът е, че блокиращите вещества не действат избирателно.
Американските учени предлагат друго решение, за което през 1998 г. получават Нобелова награда по медицина. Те откриват особено звено между ацетилхолина и мускулите – азотен окис, който осигурява синтеза на вещества, водещи до разслабване на мускулите на кавернозните тела и до ерекция, което дава възможност този процес да се „управлява“ чрез прием на таблетки.
Източник: puls.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар