Убийци със странни имена..

Лакомства подлудяват децата, нитрити тровят месото

Рак, алергия, астма, екзема, мигрена, хронична умора - това е част от "наследството", което дължим на т.нар. Е-та. И то - на разрешените за добавяне в храната адитиви. Защото от страничните ефекти на забранените определено може да ти се изправи косата. Наистина ли оцветителите, емулгаторите, ароматизаторите и консервантите са безмилостни убийци, маскирани като парче шунка, вафла или чаша сок? "Не, не бива да изпадаме в крайности", успокоява експертът по хранене доц. Донка Байкова. Факт - Е-тата влизат в хладилника ни, за да подобрят качеството на храната. Без консервантите млякото ще се вкисва за часове, а месото ще е развалено за ден. Без оцветителите колбасите ще са с отблъскващ вид. А без емулгаторите соковете и безалкохолното ще се пресекат. Нещо повече - много често именно чрез мистичните Е-та производителите ни захранват с ценни витамини и антиоксиданти. За жалост "лошите" и "добрите" адитиви често вървят в комплект.

Свръхдоза
"Е-тата трябва да се дозират", категорична е доц. Донка Байкова. И съветва - избирайте храни с не повече от 3-4 адитива. И най-важното - не смесвайте различни продукти, наблъскани с Е-та. Възможно ли е? "Трудно се постига", признава диетологът. Понякога и в простата филия с масло и шунка могат да се крият поне 15 от мистериозните адитиви. "Пазете се най-вече от оцветителите и консервантите", пък е съветът на Асен Ненов - експерта по храни в Българската национална асоциация на потребителите (БНАП). От БНАП са направили дори специален джобен справочник на Е-номерата. Който е идеален "жокер" при зареждането на хладилника. Справочникът разгадава мистериозните "Е-кодове" и алармира кои от адитивите са вредни. А простата сметка показва - поне половината.

Отрова за хлапетата
Специалистите напомнят - Е-та няма само в храните за бебета. Но за жалост най-опасните адитиви се "крият" в лакомствата за деца. Вафлите, чипсът, солетите, дъвките, детските сокчета и безалкохолните са раят на вредните добавки. Причината - лакомствата за деца трябва да мамят с цвят, сладост и аромат. А откъде идват те? От "убийци" като аспартама, тартразина и амаранта. "Най-страшни са зелените лакомства", предупреждава Асен Ненов. Яркият цвят обикновено издава опасните азобагрила, които са канцерогенни. Червените сокчета и розовите плодови млекца също са с опасни оцветители, напомнят от БНАП. Лошото обаче е, че дори по-безобидните Е-та не понасят на децата.

"Подобрените" храни докарват алергии, астма и най-вече - хиперактивност. "Ако детето ви спи малко, много е палаво и е агресивно, внимавайте с храната", призовава и доц. Донка Байкова. Не му давайте безалкохолни, чипсове и солети, защото хиперактивността ще се задълбочи. "Децата ни се пристрастиха към ароматизирани снаксове, но е крайно време да им купуваме ябълки - ако искаме здраво поколение", предупреждава доц. Байкова. И се бои, че геномът на нацията е застрашен заради безобразията на производителите и желанието им за бърза печалба. Можем ли да мутираме заради добавките в храната? "Възможно е", признават от Асоциацията на потребителите. Защото наред с вредните Е-та всеки ден се тъпчем с нитрати и стероиди. "A и 15 на сто от храните на пазара са генно модифицирани", обяснява Асен Ненов.

Къде дебнат?
Къде все пак ни дебнат Е-тата - освен във вафлите, сиренето и хляба? На най-неочаквани места, обяснява Асен Ненов. Дъвките например са пълни със сорбитол и редовно ни докарват до разстройство. Виното е "подобрено" със сулфиди, заради които ни мъчи адски махмурлук. "Даже зъбите ни пожълтяват от избелващите пасти - заради оцветителите вътре", разкрива парадокса Асен Ненов. Но най-много неприятни изненади крият мръвките. "Няма месо, което да не е консервирано с Е-250", признава експертът по храните. Зад странното име се крие натриевият нитрит - доказано канцерогенно вещество. По-опасно и от мръвките обаче е безалкохолното. Газираните напитки и уж "натуралните" сокове са царството на "злите" Е-та. Оцветителите вътре докарват мигрена, екземи и алергии. А подсладителите, като аспартама, могат да причинят от рак до паническо разстройство.
Лора Симеонова