100 000 българи обаче страдат от деменция, а половината от тях са най-тежката форма на болестта - алцхаймер.
При 25 хиляди диагнозата е поставена, но не са малко хората, които не са открити, защото не са се изследвали. Затова официална статистика няма. Няма и безплатно лечение. Диагнозата не присъства в Наредба №38 на здравното министерство за социално значими заболявания. Затова и здравната каса не плаща изследванията на паметта, нито поема лекарствата, които са крайно необходими за поддържане и забавяне на развитието на алцхаймер, алармира Владимир Томов, председател на конфедерация „Защита на здравето”.
Цифрите на застрашените от деменция и алцхаймер се изчисляват като процент от възрастното население. А България е в челните редици на демографския срив. Подрежда се на 3-то място в света - пред нас са Естония и Латвия До 2050 г. хората над 65 години ще се увеличат двойно и у нас те ще са 30 на сто от население. С това и броят на болните ще нарасне. Известно е, че с напредване на възрастта паметта започва да изневерява. Над 80 години процентът на хората с деменция достига 32 като 17% са жени. И колкото по-рано се открие проблемът, толкова прогнозите са по-добри, каза Ирина Илиева от Гражданско сдружение „Алцхаймер”.
За най-тежката форма на деменция – болестта на алцхаймер няма лечение, няма и специфичен тест. Диагнозата се поставя със серия психологични тестове и поредица от неврологични изследвания. Много хора обаче се притесняват от състоянието си и не търсят консултация. Други пък не знаят къде да търсят помощЛичните лекари не са обучени да откриват нарушенията на паметта, каза Ирина Илиева и цитира изследване на сдружението, според което 40 на сто от нуждаещите се не знаят къде да потърсят професионална помощ. Така поставянето на диагноза се бави от 3 месеца до над 3 години в 50 на сто от случаите. В това време болестта фатално напредва.
Алцхаймер - зачеркната от здравната каса
Болестта на Алцхаймер не присъства в Наредба №38 на здравното
министерство за социално значими заболявания. Затова и здравната каса не
плаща изследванията на паметта, не поема и нито едно от лекарствата,
които са крайно необходими за поддържане и забавяне хода на болестта.
Цената на медикаментите е от 30 до 200 лева на месец. Те трябва да се
плащат от семействата, тъй като повечето болни, макар и здравно
осигурени, са пенсионери. Тази сума обаче е непосилна за бюджета им и
болните най-често остават без поддържащо лечение. Така състоянието им
бързо прогресира и те стават напълно зависими от чужда помощ./ВМ
Няма коментари:
Публикуване на коментар