УМОРА, КОЯТО РАЗБОЛЯВА

Това не е пролетна умора. За разлика от нея хроничната няма „любим” сезон. Може да ви приклещи по всяко време на годината и продължава 6 месеца и повече. Тя влошава паметта, причинява болки в мускулите и ставите, както и чести възпаления на гърлото. Комбинира се с безсъние и пристъпи на депресия. Над 75 на сто от нейните жертви са жени. Повечето около 35-40 годишни. Най-тежкото е, че често остава неразпозната, защото се маскира като най-различни болести.

„Зад мистичното определение „синдром на хроничната умора” се крие сериозно заболяване, което често остава неразпознато. Същевременно то засяга много органи и системи. Диагнозата се поставя сложно, трябва да направят много и най-различни изследвания, а специалистите, които се занимават със синдрома у нас, не са много”, разказва неврологът д-р Венета Костова от ДКЦ „Асцендент” в София. Центърът има специализиран кабинет и двама опитни невролози, разполага и с база, в която могат да се направят и всички нужни изследвания.

Обикновената умора е преходна, преминава след като се наспим и си починем, а хроничната е трайна. Тя продължава поне половин година и повлича след себе си други оплаквания. Най-лошото е, че

прави човек нетрудоспособен

- той не е в състояние да изпълнява нито служебните, нито личните си ангажименти. „От многото съпътстващи оплаквания трябва да има поне 4, за да се допусне, че става дума за хронична умора”, обяснява д-р Костова.

А сателитните оплаквания са куп. Човек не помни какво е правил преди час-два – сериозно се нарушава паметта му за близки събития. Мъчат го болки в мускулите и ставите. Лимфните възли зад ушите и под мишниците може да се подуят, а гърлото да се зачервява непрекъснато. Може да има и безсъние, което е характерно с това, че човек не може да си почине - заспива, но се буди често, или трудно заспива, спи кратко, без това да го освежи и релаксира. Добавя се и особен вид главоболие. Няма нито един специфичен тест, нито пък два, които да се допълват и да подпомогнат слагането на диагноза

единствено опитът може да насочи лекаря,

твърди д-р Костова. Затова след обстойния преглед специалист определя изследванията, които са необходими ­ кръвни, ревматологични, имунологични тестове.

„Няма и едно лечение - подходът е индивидуален. Прави се стратегия за всеки пациент в зависимост от тежестта на оплакванията. Ако формата е лека, може да се пробва и без медикаменти, само с диета и с работа с психолог. При други се налага помощта на физиотерапевт, който дава специфични комплекси с упражнения. „Всяко по-сериозно натоварване влошава състоянието на хората с хронична умора. Част от лечението е с упражнения, които постепенно засилват мускулатурата, дават тонус и издръжливост, но не преминават границата. Ако синдромът е в начална и лека степен, този комплексен подход може да е от полза”, казва д-р Костова и бърза да обясни, че сам човек трудно може да си помогне,

защото в това състояние дори режимът на хранене е специфичен. Диетата включва леки белтъчни храни– пилешко, риба, нискомаслени млечни продукти, много плодове и зеленчуци.

„Към балансираното меню трябва да се добавят и храни, които подобряват работата на така наречените невротрансмитери. За да се увеличи серотонинът, който ще подобри настроението и депресията, е добре да ядем продукти, богати на скорбяла и целулоза. От полза ще е натуралният шоколад, с който обаче не бива да се прекалява. За да се вдигне нивото на допамин пък помагат покълналата пшеница и червеното вино.

Има храни, които в този период на лечение задължително трябва да се избягват. Като например бяла захар, бонбони, алкохол и цигари”, съветва д-р Костова.

И въпреки че синдромът е описан за първи път още през 1930 година, причините за него и до днес не са ясни.

Най-много „следи” водят към няколко вируса - подозират се ретро вирусите, Епщайн Бар, който причинява мононуклеозата, както и цитомегаловирусите.

„Вероятно отключващият момент е вирус, а след това имунната система предава фронта. Хроничната умора много наподобява имунния дефицит или свръхактивност ­ както при автоимунните заболявания ­ организмът не разпознава собствените белтъци и клетки и изработва антитела срещу тях. Те атакуват собствените белтъци. Това объркване на имунната система вероятно се дължи на вирус”, допуска д-р Костова.
ВЕСЕЛИНА МОНЧЕВА/Monitor