„Здравейте колеги,
Подкрепям идеята, че неотложната помощ може да се поеме и от структурите на СМП при допълнително финансиране.
Трудно ще обясня чувството на угнетение и обида, което буди у мен предложението на Министъра за допълнителните 11 стотинки, и многото приказки за „лесното” организиране на неотложната помощ от страна на ОПЛ. „Лесно е”, ако в населеното място ОПЛ са поне 10. А ние - в селата и малките градчета?!
Ще ви разкажа за себе си. Работя като ОПЛ от самото начало на реформата. В листата си имам 1400 деца. От тях 90 са до 1 годишна възраст. На г-н Министъра това сигурно нищо не му говори, но вие знаете какво означава това - каква е острата заболеваемост и колко често вечер, нощем, събота и неделя преглеждам пациентите си.
Преди 4 години ме оперираха от карцином на гърдата. Върнах се на работа с конците. Отказах да лекувам (просто нямах сили) дете в дома с пневмония - насочих го за хоспитализация. Майката ми се обиди… и го презаписа при друг лекар. Работих и по време на химиотерапията - беше невъзможно да си намеря заместник.
Колеги, издържах 10 години. Повече не мога. Моля, предайте на г-н Министъра, че не искам 11-те стотинки! Аз искам 8 часов работен ден. Искам да сготвя на семейството си спокойно. Искам през почивните дни да пътувам. Искам да спя без телефона до главата си. Искам да се съхраня не психически и емоционално. Искам да оцелея просто физически.
Предайте му и това - имам две прекрасни деца. След като поработих като ОПЛ, им забраних дори да мислят, че ще учат Медицина!
Поздрави от дълбоката провинция!”
* Текстът на писмото е предоставен от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. Заглавието е на редакцията.
zdrave.net
Няма коментари:
Публикуване на коментар