Ако физическите упражнения имат своя умствен еквивалент, това най-вероятно ще е умението да прощаваме. Психолозите продължават да попълват списъка с преимущества, най-важните сред които понижаване на кръвното налягане, по-малко депресивни състояния, по-силна имунна система, и като цяло – по-дълъг живот.
Ново изследване обаче показва, че като при всички хубави неща, и в желанието да прощаваме трябва да има мярка. В продължение на 10 години психолози от Университета на Синсинати, щата Охайо са наблюдавали развитието на хора, преживели по различни причини силен емоционален срив, като са сравнявали тяхното психично състояние с това на хора, в чийто живот няма такава сложна за преодоляване от гледна точка на психиката бариера.
В интервютата, провеждани периодично и с двете групи, са били отчитани най-вече четири аспекта на желанието и умението да се прощава: стремежа към отмъщение, опита да се освободи натрупания гняв, желанието да се продължи напред и това да се прости на човека, причинил емоционалния срив.
При хората, за които на преден план е бил стремежът да се освободят от гнева и желанието за реванш, самочувствието е било значително по-високо, напрежението – по-малко, а отношенията с другите хора – поставени в нормални рамки. Но когато същите хора са били запитани дали искат все пак да се срещат с онези, които са им причинили психическата травма, за да им простят, нивата на стреса са се повишавали рязко, а отношенията с околните често са излизали от рамките на общоприетото.
“Затова не бива да подтикваме жертвите винаги да достигат до края, т.е. да прощават на причинилите травмата. Това може да има точно обратния на търсения ефект”, твърдят психолозите, цитирани от изданието Psychology Today, “В повечето случаи е достатъчно те да превъзмогнат болезнената ситуация, да изоставят желанието за отмъщение и да потърсят други нормални отношения”.
actualno.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар