В петък ще бъдат преведени всички пари, които здравната каса дължи на здравния сектор за декември 2009 г. Това каза по време на пресконференция днес директорът на Военномедицинска академия ген. Стоян Тонев. Уверение за това той е получил лично от министъра на финансите Симеон Дянков и от председателя на УС на НЗОК Владислав Горанов. Общата сума, която касата трябва да преведе на болниците, лекарите и фармацевтите е 148 млн. лв. От тези пари ВМА трябва да получи 4 млн. лв., добави ген. Тонев. Според него заради кризата закъснения с плащанията от страна на НЗОК ще има и за януари и февруари.
Във връзка със започналото преструктуриране на болничната помощ ген. Тонев отбеляза, че за качествена медицинска помощ на страната ни са необходими не повече от 120 болници. Според него лекарите в лечебните заведения, които ще бъдат закрити, няма да останат без работа, защото има нужда от различни специалисти както в университетските, така и в областните болници. „Аз също бих взел по няколко човека във всяка от военните болници”, коментира той. Лекарите от малките общински болници ще могат да си намерят работа и в спешната кабинети, които ще бъдат разкрити в градовете. Ще ги привлекат 100-те лева, които ще се заплащат на дежурство, добави директорът на ВМА. По отношение на реформата на спешната помощ той каза, че е необходимо държавата да вложи първоначално 300 млн. лв. Тези средства ще бъдат използвани за укрепване на вече съществуващите структури. Според него за създаването на един модерен спешен център са необходими 25 млн. лв. Това означава, че първоначално ще можем да реформираме десетина центъра, каза ген. Тонев. Той напомни, че вече има водени разговори с премиера Бойко Борисов, който е поел ангажимент този въпрос да бъде разгледан от Министерски съвет и е обещал, че средствата ще бъдат отпуснати.
Проблем обаче може да се окаже липсата на кадри, които да работят в спешните центрове. В тази връзка директорът на УМБАЛ „Царица Йоанна” доц. Бойко Коруков заяви, че ръководеното от него лечебно заведение има готовност да работи усилено за подготовката на кадри за спешната помощ. Такава готовност изказа и директорът на „Пирогов” доц. Димитър Раденовски. По време на пресконференцията и двамата обявиха, че закриването на неефективните болници е правилна стъпка за здравната реформа, защото така ще се постигне по-високо качество на здравната услуга. „Нека всеки жител на Ардино да си зададе въпроса къде иска да се лекува. В университетска болница, където са високотехнологичната апаратура и опитните специалисти или в Ардино, където се прави само една операция на 3 дена”, каза доц. Коруков. Според него е немислимо да има болници без ЕКГ скенер и ядреномагнитен резонанс. Той напомни, че само скенера струва около 4 млн. лева - сума, която една малка общинска болница трудно може да си позволи. По негово мнение няма да има увеличен поток на пациенти към университетските болници след преструктурирането на малките лечебни заведения. Но дори и да има такъв, в момента университетските болници работели на 90% от капацитета си и имали готовност да разкрият допълнително легла. Колегата му доц. Раденовски пък добави, че не е нужно да се закриват много болници наведнъж. Необходимо е първо да се види дали дадена малка болница няма стратегическо значение и колко са хронично болните пациенти, които е лекувала досега.
Подобно бе мнението и на директора на УМБАЛ „Св. Екатерина” проф. Генчо Начев. Той коментира, че МЗ трябва да прецени кои болници са отдалечени от областните болници и каква е ситуацията с достъпа до тях при лоши климатични условия. На такива болници трябва да се даде отсрочка от шест месеца да изпълнят изискванията на касата. През този период правителството трябва да направи всичко възможно да изпълни тези изисквания, категоричен бе той.
Според ген. Тонев, в момента трябва да бъдат разрешени три основни проблема на здравната реформа в страната. Първият и най-важният е да бъдат остойностени медицинските услуги. „В момента от близо 300 клинични пътеки само четири са печеливши. Една е в инвазивната кардиология, една е в гастроентерологията и една в ендоскопската урология. Не знам дали цените на пътеките в тази криза ще бъдат увеличени. Само ако смятаме процента на инфлация те трябва да бъдат увеличени с 15%, а ако сметнем и високотехнологичните дейности – с около 50%”, каза шефът на ВМА. Той коментира, че спешно трябва да бъдат направени и медицински стандарти. Като трети проблем ген. Тонев посочи липсата на подкрепа от страна на обществото в извършването на реформата. „Подкрепете местния лекар и местния министър”, призова той.
Подобни бяха изказванията за реформата и на директора на софийската „Св. Анна” д-р Димитър Димитров. „Според мен здравната реформа започна…Не бива непрекъснато да се критикува и да се слагат прътове в колелата…Според мен има светлина в тунела”, заяви той и напомни, че очакванията са в края на февруари най-после да бъдат остойностени медицинските услуги в България.
„Стандартите за работа гарантират качеството в нашата професия. От два месеца в Министерството на здравеопазването се работи денонощно за приемането им по всички специалности. Това са европейски стандарти адаптирани към българските условия”, коментира пък директорът на Александровска болница проф. Лъчезар Трайков. Той добави, че тяхното приемане е ключово за провеждането на здравната реформа. Като проблем обаче той посочи липсата на достатъчно кадри по различни специалности. Ако зададеният стандарт е да има две медицински сестри на един лекар, лечебните заведения ще имат проблеми, защото сестрите намаляват и в момента на един лекар се пада една сестра. Ето защо едва ли всички европейски стандарти ще могат да се наложат в България, което също е проблем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар