Българинът яде много хляб, но вече се насочва към нискокалорични видове

В света се налага модел на щадящо хранене, включващо диета с високо съдържание на белтък и на въглехидрати с нисък гликемичен индекс

zdrave.net, Невена Попова

Със своето свръхтегло българинът е на пето място сред гражданите на европейските държави, а българските деца се нареждат на шесто място в класацията на континента по същия показател – тези данни бяха оповестени днес на пресконференция, посветена на 24 октомври – Международен ден за борба със затлъстяването. Нямаме особен повод за радостна равносметка, посочиха специалистите. Близо 60% от населението у нас е с наднормено тегло и различна степен на затлъстяване. Нараства консумацията на хляб, като дневният прием надхвърля с 30% физиологичните норми. Все още слабо изразен позитивен сигнал е лекото нарастване в търсенето на диетични и нискокалорични хлябове, тази тенденция обаче е характерна единствено за София и големите областни градове като Пловдив, Варна и Бургас, отчитат наблюденията. На българския пазар вече се предлагат много видове качествен хляб от тези групи – ръжени, пълнозърнести, с фибри, с ябълкови примеси. Предстои и въвеждането в производство на хляб, специално предназначен за диабетици, като неговата хранителна стойност и качества ще бъдат оценявани и в клинични условия.

С колеблив успех остава предлагането на нискокалорични закуски в училищните бюфети, въпреки новата наредба за храненето на децата и учениците, отбелязват производители и търговци и добавят, че явно са нужни още много усилия, за да станат тези храни популярни и предпочитани.

Напоследък бяха убедително потвърдени данни от изследвания за благоприятното действие на диета, основаваща се на високо съдържание на белтъци и на въглехидрати с нисък гликемичен индекс, посочи д-р Теодора Дърленска, диетолог в българския екип на европейското проучване DIOGENES. Този проект обединява усилията на специалисти от 8 европейски държави, сред които е и България. Работата по него е започнала през 2005 г., той е предвиден като важна част от раздела „Здраве” в 6-та рамкова програма на ЕС, а наблюденията се осъществяват по унифицирана методика върху 932 души от тези страни. Сред тях има фамилно свързани лица и семейни двойки. Първите значими за практиката резултати са вече факт, очаква се догодина да излязат и обобщените резултати на специалистите по нутригеномика, които да хвърлят светлина върху ролята на генетичните фактори в затлъстяването. Д-р Дърленска припомни, че традиционната българска кухня от векове включва немалко храни, богати на протеини и едновременно на въглехидрати с нисък гликемичен индекс, на първо място това са варивата – боб, грах, леща; повечето зеленчуци с изключение на картофите, несладките плодове. Това предлага добри възможности и те трябва да бъдат умело използвани, посочи диетоложката.

И тази година Международният ден за борба със затлъстяването ще бъде отбелязан с поредица прояви, инициирани от Българската асоциация за изследване на затлъстяването „Акад. Ташо Ташев”. На няколко места в столицата ще бъдат организирани пунктове за безплатни консултации с диетолози и антропометрични измервания. Ще бъде представен и новият „Наръчник срещу излишните килограми” с автор доц. Светослав Ханджиев, председател на асоциацията.