Има например множество медикаменти, които лекуват различни заболявания на мозъка, които обаче у здравия човек повишават настроението и дееспособността му. Голяма част от тези медикаменти на практика отдавна са в употреба именно в тази си функция на стимуланти на мозъчната дейност.
Знае се например, че в САЩ близо 16% от всички студенти взимат преди изпити препарата Риталин, предназначен за деца със тежки нарушения на концентрацията и вниманието. Други медикаменти срещу депресията пък – често се ползват като общи тонизиращи средства и повишаване на настроението. Медикаментът Модафинил не само предпазва пациентите с нарколепсия да заспиват посред бял ден, но и намаляват нуждата от сън на работохолиците. Твърди се също, че това средство помагало за по-лесното запомняне на цифри. Всички тези информации говорят, че още отсега има ясна тенденция за допингови въздействия над мосъка.
Все още хапчетата за подобряване на паметта, над които работи носителят на нобелова награда Ерик Кандел в Ню Джърси, не са на пазара, но и това ще стане скоро. Де факто тези хапчета са най-вече предназначени да лекуват Алцхаймер. Симптоматична е подкрепата на големите фармацефтични концерни за подобни разработки – това означава, че натам се насочват и очакванията за печалби, свързани със здравите хора, недоволни от собствените си постижения. Експертката по медицинска етика Бетина Зайферт сравнява подобни коректури в мозъка с пластичните операции за разхубавяване или с взимането на виагра за покачване на потентността. Тя обаче смята, че в това отношение има и вредни последици, ако тенденцията обхване големи маси от хора. Когато например всички колеги в едно предприятие непрекъснато се усмихват и имат постоянно приповдигнато настроение, онези, които остават встрани от всеобщата еуфория ще правят неприятно впечатление на черногледци и нищо чудно да бъдат застрашени от наказания и уволнения. Тези резерви обаче не бива да затрудняват разработването на медикаменти, които да подпомагат паметта на пациенти ,прекарали мозъчен инсулт или пък болни от деменция. Над подобни лекарствени средства работи един екип от невролози към университета в Мюнстер. Там се провеждат опити, дали паметта на пациенти, прекарали удар, може да се подобри от взимането на увеличени дози допаминови препарати.
Първите резултати от тези изследвания са обнадеждаващи, защото сочат, че у една пета от пробантити паметта се подобрява. Разбира се, и в този случай учените уточняват, че изследват изцяло в името на истински болни хора, а не за подобряване на зазубрянето на фактология от ечибниците. Слабите учебни резултати са социален проблем, който не почива на недостига на допамин в мозъка. /hapcheto.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар