Получените от изследването данни показват, че сънната апнея при децата, изразяваща се в
спиране на дишането от 1 до 5 пъти на час
се появява в зависимост от сезона и цъфтежа на полените.
Пряката връзка между дихателните нарушения и сезона не зависи от възрастта, индекса на телесна маса, пола и расата. А хроничният синузит е допълнителен рисков фактор, поясняват специалистите. По данни на Американската академия за лечение на нарушения на съня едва при около 2% от децата с диагноза обструктивна сънна апнея не се наблюдава респираторно или друго заболяване.
Повечето малчугани, при които дишането спира за кратки, но чести периоди от време по време на сън, хъркат. Резултатите от проучването могат да окажат влияние върху методите за диагностика, както и за медикаментозното лечение на тези заболявания, твърди проф. Бикслър. Знаейки за чувствителността на детето към полените, лекарят ще може да избере
по-ефективно средство да улесни дишането
Родителите обаче често не не намират обяснение на това, защо през пролетта детето внезапно започва да хърка. Ето две писма в илюстрация на това.
„От известно време Тони хърка, докато спи, и малко или много се притеснявам. Чувала съм отнякъде, че ако хърка, е възможно да има увеличена трета сливица. Той обаче нито кашля, нито е настинал.”
Подобни са тревогите и на друга майка, която пише:
„От няколко вечери ми прави впечатление, че по-голямото ми момченце (2г.8м.) започна да хърка. Скоро след като заспи, започва едно хъркане, присъщо за възрастен човек. Продължава няколко часа, после се закашля и със смяна на позата хъркането спира. Надявах се да е временно за два-три дни, но, уви, продължава и вече съм убедена, че трябва да се консултирам с личния педиатър. Надявам се причината да е в леката му настинка, а за астма не ми се и помисля.”
Вероятно в тези случаи става дума за
алергичен ринит, който се активизира през тези месеци
Заболяването става все по-често. През последното десетилетие то става 2 пъти по-често, особено сред децата. А ринитът е фактор с висок риск за развитие на бронхиална астма (в 45-69% от случаите).
Обичайното лечение е с антихистаминни препарати. Те обаче имат много странични ефекти. Един от най-неприятните и с тежки последици е, че повишават резистентността към инсулина. Тоест произведеният от панкреаса инсулин не е достатъчно ефикасен и организмът е принуден да произвежда по-големи количества. И ако обичайно произвежда 20-40 единици инсулин за едно денонощие, при повишена резистентност количеството може да се увеличи на 60-80 единици, до 200 за денонощие. Това води до затлъстяване от мъжки тип. Мазнините се отлагат в областта на корема, което е по-неблагоприятният вариант, защото крие риск от диабет и други болести. Оказва се, че повишеният синтез на инсулин може да доведе до образуване на яйчникови кисти. Затова вместо да пият медикаменти, много хора избират алтернативно лечение за решаване на проблема досадна поленова алергия.
Д-р Атанас Михайлов /monitor.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар