В зависимост от нуждите на населението в съответните райони и наличните специалисти ще се преценява дали да се допусне компромис за въпросната болница да подпише договор и само с един специалист. Това казва в интервю за „Монитор” шефът на здравната комисия в парламента д-р Лъчезар Иванов.
Не бива да се забравя, че медицинската помощ не се изразява само в болници, тъй като те са върха на пирамидата, отбелязва той. „Освен това грижата за здравето не е грижа само на държавата и общините, а е и лична грижа. Да не забравяме, че когато личните лекари повикат пациентите за профилактични прегледи, те да бъдат така добри и да отидат да се прегледат”, допълва д-р Иванов и отбелязва, че превенцията и профилактиката трябва да са водещи, а не да се говори само за болниците. В момента се драматизира повече, отколкото е необходимо, смята той.
Проблемът с липсата на кадри пък е толкова на държавата, колкото и на мениджърите на болниците, твърди Лъчезар Иванов. „Не можем да виним колеги като анестезиолозите реаниматори, които у нас получават скромни възнаграждения, но са търсени и канени от много европейски страни срещу високи заплати. Грешка на мениджърите на болници е, че не задържат кадрите си с по-добро финансиране”, заявява той и допълва: „За да задържат хората си и лечебните им заведения да станат привлекателни за работа, те трябва да дадат възможност на медиците да специализират. Например, след като осигурят възможност за специализация чрез поемане на разходите, те могат да обвържат хората с договор, според който да работят в съответната болница в продължение на 3 или 5 години след завършването им. Така ще има взаимен интерес.” Шефът на здравната комисия казва още, че може да се помисли за връщане на разпределението от миналото, но в по-различна форма. По думите му, могат да се заимстват практики от някои страни в ЕС и САЩ, където съществували подобни сходни форми. „Там след завършване младите лекари нямат право да напуснат преди определен срок, в който трябва да работят на дадено място”, казва Иванов.
„Това не е реформа, а обикновен социализъм”. Така озаглавява материала си в „Гласове” д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването. „Планът на правителството да закрие 200 болници с административни хватки не е здравна реформа. Не е вярно, че така ще се спестят пари, нито че ще се постигне по-високо качество. Парите не зависят от броя на болниците, а от броя на болните. Качество със заповеди и административна принуда не може да се постигне и никога не е могло. Качество се постига само в среда на честна конкуренция”, пише д-р Кацаров и допълва: „Предлагането на медицински услуги е бизнес като всеки друг. Лекарят не лекува от благоволение. Предоставянето на медицински услуги е неговият начин да се прехранва и грижи за своето семейство. И на него, както на всеки друг, е присъщ стремежът да работи повече и по-добре, за да печели повече. Единственият начин да получим от лекаря услуга с по-добро качество е, ако той вижда своя интерес в това. Затова добрият лекар (болница), трябва да може да получи повече от лошия.”
Коментарен материал, отново свързан с реформата, откриваме и в „24 часа”. „Колко му трябва на доктора? 100 лв. на дежурство и е готов да попълни свободните щатове в "Бърза помощ", на която от години гледа като на професионален карцер. Още по-евтино ще излезе на държавата пациентът, който "източва" болниците с влизане за щяло и нещяло. Достатъчен е талон за преглед при кардиолог, невролог или какъвто му е нужен специалист. Но публичното признание, че за каквото и да си говорим, става дума за пари, идва след 20 г. демагогски увъртания. Време, което щеше да стигне за няколко рестарта на здравна реформа. Ако я бяхме почнали, най-трудното щеше да е зад гърба ни. Сега обаче няма как тежестите да се поделят между лекари и пациенти -криза. И понеже е по-лесно, потърпевши остават болните”, пише изданието.
zdrave.net
Няма коментари:
Публикуване на коментар