Да си диабетик в България е страшно!

Диабетичните храни у нас са некачествени и вдигат кръвната захар, твърди Елисавета Котова
Дни преди да влезе в сила прословутият нов лекарствен списък, стана ясно, че той е пълен с недомислици, недогледани цени и кодове на медикаменти, и буквално обрича на некачествено лечение стотици хиляди българи. Най-масов и драматичен беше проблемът с диабетиците, тъй като 50 000 от тях трябваше принудително да сменят инсулина, който ползват.

Причината е, че фирмата-вносител “Ново Нордиск” не беше съгласна да продава продукта на определената от МЗ цена и не искаше да сключи договор със Здравната каса. Слава Богу, поне тази драма приключи с хепиенд, така че диабетиците ще продължат да имат достъп до тези инсулини и след 1 юни...

Репортер на вестник “Доктор” се срещна да обсъди горещата тема с Елисавета Котова - председател на Националната асоциация на децата с диабет и майка на момиченце с това заболяване.
- Г-жо Котова, откога дъщеря Ви е болна от диабет?
- Аз имам момиче, което скоро ще стане на 11 години. Беше на 5, когато разбрахме, че е болна от диабет. Веднага минахме на инсулин, защото при децата няма друго лечение. Дъщеря ми е била доста дълго време с диабет, но аз нямах никаква представа за заболяването. Диагнозата ми дойде като гръм от ясно небе. Затова бях много изненадана и шокирана, когато разбрахме. Имах толкова много въпроси, на които нямаше кой да ми отговори. Нямаше общност от други семейства с подобен проблем и така се роди идеята да се направи тази организация.

- Как се разболя детето Ви?
- Когато връщам лентата назад, се оказа, че

е отключила диабета вследствие на тежка вирусна инфекция

Половин година преди отключването на захарната болест тя беше болна от двустранна бронхопневмония. До този момент не беше боледувала въобще. Няма наследствени причини при нас, тъй като и в двата рода нямаме диабетици. Детето беше много зле. Беше отпаднала, изглеждаше като мъртвец - бледа, чак сива - не приличаше на себе си. Когато ни приеха в болницата, тя беше с кръвна захар 34,

малко преди да изпадне в кома

Все пак имахме късмет, че успяхме да я спасим.

- Как свикна тя с режима на живот и с инжектирането на инсулина?
- Бързо свикна с инсулина. Не е много приятно, защото 5 пъти на ден това си е убождане, за да се инжектира лекарството, но това е положението. По-голям проблем имаше с храната, защото не може да се обясни на едно 5-годишно дете, че не трябва да яде определени храни и че трябва да се храни в строго фиксирани часове. Дори в началото приемът на храна е 6 пъти на ден.
Свиква се. Нагласяш режима и целия си живот към инсулина. В детската градина само за нея се взимаше черен хляб, макар че такъв няма в България. Искам да ви кажа, че тя от черен хляб вдига захар, а от белия не.

Диабетичните храни също са некачествени

В България няма нищо истинско. Затова тя си яде всичко, каквото и ние. Диабетичният шоколад например е с много повече мазнини, отколкото другия и тя пак вдига захар от него.

- Все пак няма ли забранени храни в менюто й?
- Не, няма. Въпросът е в количеството на храната. Разбира се, ограничаваме сладките неща, но от време на време й позволявам да си хапне по малко торта например.

- Стигат ли ви тест-лентите за контрол на кръвната захар, които се отпускат от Здравната каса?
- Това е друг абсурд у нас. До 18-годишна възраст се отпускат по 1100 тест-ленти годишно. Преди всяко инжектиране на инсулин трябва да се провери нивото на кръвната захар и да се прецени дозата. Ние обаче свършваме лентичките 2-3 месеца, преди да ни дадат новите, и си ги купуваме. Те са по 50-60 лв. месечно.

А след като навършат пълнолетие им се полагат само по 150 ленти, което значи по 1 на 4 дни. Така

контролът на заболяването изобщо не е добър и качествен

- Какви са прогнозите за болестта на дъщеря Ви - ще я преодолее ли с времето?
- Не, това няма как да стане. Неканеният гост вече е дошъл в нашия дом, но важното е да не му позволим да разруши още повече здравето на детето ми.

- Как ще коментирате договарянето на двата вида инсулин, които без малко нямаше да могат да се дават безплатно на пациентите?
- Ние надвихме и успяхме да победим за връщането на старите инсулини. Не сме питали за цените и условията за това, тъй като не ни интересува. Важното е децата, а и възрастните, да ползват продуктите, с които се чувстват най-добре. Смяната на инсулиновата терапия щеше да доведе до стрес в организма. Трябваше да се върнем на нивото отпреди 6 години и да започнем отначало адаптацията към лечението. Щеше да мине много време, докато постигнем този ефект и контрол над заболяването, който имаме сега.