По-високият риск от ракови заболявания при човека в сравнение с останалите примати е свързан с развитието на по-голям обем на човешкия мозък, което е наложило отслабване на функциите на организма за програмирано унищожаване на увредените ракови клетки, смятат авторите на публикация в списание Medical Hypothesis, цитирана от РИА "Новости".
"Винаги ме е интересувало, защо генетично най-близките до нас животни, шимпанзетата, които имат 98% общи гени с човека, са с по-ниска вероятност да развият рак в сравнение с хората", каза Джон Макдоналд, водещ автор на публикацията. Ученият и неговият екип в течение на продължително време са изучавали работата на гените в различни видове тъкани на организма на шимпанзето и човека – в мозъка, сърцето, бъбреците. Те са окрили значителни различия в работата на гените, определящи програмираната смъртност на клетите, т.нар. апоптоза, един от механизмите с помощта на който организма се избавя от увредените и ракови клетки. "Апоптозата в организма на хората се осъществява с по-малка ефективност, отколкото при шимпанзетата. Вероятно, това е било необходимо за развитието на по-голям човешки мозък и свързаните с него интелектуални способности, но цената на подобно еволюционно преимущество се е оказала повишения риск от развитие на рак", смята Макдоналд. Както и други еволюционни теории, хипотезата на Макдоналд най-вероятно няма да може да се докаже със съвременни методи, но учените се надяват в бъдеще да подкрепят своите догадки с допълнителни лабораторни експерименти. /БГНЕС
Няма коментари:
Публикуване на коментар