Имунитетът или способността на организма ни да се противопоставя на вредните микроорганизми, причиняващи различни заболявания е основната ни защита срещу тях. В зависимост от начина му на развитие, медицината подразделя имунитета на два вида – вроден и придобит.
Вроденият (неспецифичен) имунитет включва външните физически и химически бариери, осигурявани от кожата и лигавиците. Включва и различни вътрешни защити като антимикробни вещества, фагоцити, треска и възпаление (свързани с повишаване на температурата на тялото).
Адаптивният (специфичен) имунитет е способността на организма да се защити от специфични враждебни вещества като бактерии, токсини, вируси и чужди тъкани. Адаптиният имунитет включва лимфоцитите (вид бели кръвни клетки), наречени Т-лимфоцити (Т-клетки) и В-лимфоцити (В-клетки).
Две свойства различават придобития имунитет от вродения: специфичността на отделни чужди молекули (антигени), което включва и отличаването на собствените от чуждите молекули, и паметта за повечето вече срещнати антигени, за да може при повторен сблъсък отговорът на организма да бъде по-бърз и ефективен.
Имунната система основно обхваща лимфната тъкан на възлите, сливиците, тимуса, костния мозък и част от храносмилателния тракт и далака, както и определени клетки и протеини в кръвта. Имунодефицитът е увредената способност на имунната система да противостои на инфекциите. Той може да е вторичен (придобит) или в следствие на вродени дефицити в имунната система (първичен).
Първичните имунодефицитни болести са рядко срещани и възникват още при раждането - като вроден ефект на развитиен дефект или в резултат от генетични абнормалности в имунитета. Генните дефекти може и да не се проявят през първите няколко месеца или години, а някои форми се проявяват чак в юношеството и зрелостта.
Сред тях са вродените увреди на хуморалния имунитет (функциониране на В клетките, Х-свързана агамаглобулинемия, селективен IgA дефицит) или клетъчно осъществяемия имунитет.
Източник: zdrave.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар