Синдромът на изпепеляването /burnout/

Прословутият синдром на изтощение – бърнаут, занимава психолози и психотерапевти от години. Изчерпването на силите на добрия професионалист, пълното му отдаване на служебните задължения и „изгарянето” в процеса на работа наистина разболява много хора. Това състояние наскоро бе класифицирано като болест на съвремието.

Не само претоварването и стресът в офиса обаче водят до изтощение. По подобен начин човек може да се разболее и от професионално безделие, от така наречената трудова скука Новият синдром е наречен  boreout. Той се появява единствено на работното място и засяга тези, които няма как да признаят, че работата им е малко. Те се чудят как да издържат до края на работното време, без да правят нищо. Измъчват се и кроят планове как да запълнят часовете в офиса и това ги натоварва психически. Те измислят стратегии как да имитират заетост, без да правят впечатление с бездействието си на околните. Напрежението, подобно на това на работохолиците, причинява сериозни психични и здравословни проблеми. Синдромът става популярен наскоро, след като двама немски автори Филип Ротлин и Петер Вердер издават книгата „Диагноза бораут”, която предизвиква огромен интерес. Те описват състоянието като обратното на  синдрома „изтощени  от работа” и вместо burnout го наричат boreout.  Признаците на болестта са подобни на тези при работохолизма и бърнаут -  човек се чувства отпаднал, няма желание за каквото и да било, има проблеми със съня или просто... не може да се наслаждава на живота. Състоянието се характеризира с постоянно физическо и емоционално изтощение, силна умора и негативизъм. Натрупаното нервно напрежение може да отключи други заболявания – проблеми със стомаха, световъртеж, шум в ушите, главоболие, хипертония, безсъние и депресия. Нещо повече, според „бащите” на синдрома хората, които са засегнати от boreout, искат да работят, но работодателят не им възлага подходящата за тях работа. Тя или не отговаря на тяхното ниво на квалификация, или не съвпада с нагласата и очакванията им за реализация. А това ги вкарва в огромен стрес.

„Изпепеляването” е описано за първи път през 1974 г

 

Синдромът на изпепеляването е романтичен превод на понятието burnout, въведено през 1974 г от американския психолог Хърбърт Фройденбергер. Той го описва като състояние на дълбоко емоционално и физическо изтощение. Името на новия синдром е „взето назаем” от книгата на Г. Грийн The Burn out Case. В нея авторът описва историята на успял архитект, изцяло погълнат и отдаден на професията -  ”прегорял” от работа. Той отива в Африка, за да се опита там да се спаси от болестта на съвременното общество. Обаче не успява. За него вече е късно и умира от натрупалото се изтощение. Така през 1974 г. за първи път почва да се говори за новата диагноза - burnout, която по-късно влиза и в класификацията на болестите. Според психотерапевти най-застрашени от синдрома днес са професионалистите, които работят с други хора – лекари, учители, мениджъри, журналисти. Все хора, които поемат огромна отговорност, но имат малко влияние в обществото.