ЗДРАВНИ НОВИНИ

ЗДРАВЕ Headline Animator

10 инжекции, 3000 лева и... инвалидна количка..


- Доверих се на козметичка, която не познавам, а тя ми провали живота

- Преди не съм плакала заради начина, по който изглеждам

- Никога не си мислете, че сте грозни. Със или без бръчки, пълнички или слабички, все едно. Харесвайте се такива, каквито сте!

Пиша ви, защото искам да ви споделя моя проблем, който ме мъчи вече от 2 години и за който нямам решение. Обръщам се към вас, защото вие сте вестник, който се чете от много млади хора. Искам да разкажа историята си, за да може точно тези млади хора да се поучат от моите грешки.

Преди две години и половина реших да се разкрася малко. Все пак бях на 28 години и малко по малко започнаха да ми се появяват бръчки. Разрових се в интернет и в доста форуми прочетох, че най-ефикасната процедура за премахване на бръчки и стягане на кожата е ботоксът. От същото място разбрах и че не е задължително да се консултирам с лекар. Процедурите се правели и от козметички. Отидох още на следващия ден. Доста трудно намерих салона, ако изобщо това помещение може да се нарече така.

Над вратата пишеше само „козметика".

Беше заключено, но имаше звънец. Звъннах и ведна ми отключи около 35-годишна жена. Беше доста любезна с мен. Попита ме кого търся и след като разбра, че съм за въпросната Снежа, се усмихна широко. (Тук отварям скоба, за да ви кажа, че ми стана доста странно, когато прекрачих прага на помещението, в което трябваше да чакам „моята спасителка". Имаше само два стола, една маса и една празна секция. Наистина странно място!)

Снежа ме отведе в съседната стая. Там имаше медицинско легло, въртящ се стол, бюро и някакви медицински инструменти. Снежа ме предразположи наистина много добре. Започнахме да си говорим за това, което искам да направя, за да изглеждам по-добре. Тя дори ме попита за себе си ли го правя, или за да се харесам на наякой мъж. Може би съм една от малкото, която го прави заради себе си, а не заради някой друг. В крайна сметка се разбрахме, че трябва да ми се сложат две инжекции в челото, за да ми се опънат бръчките, и две около устните, защото ми бяха леко увиснали. Козметичката ми каза, че цялата процедура ще струва около 700 лв. Аз се съгласих, наистина парите не можеха да ме спрат. В момента, в който станах да си ходя, Снежа ми загледа краката. Попита ме дали имам проблеми с тях. Всъщност единственият ми такъв беше, че кожата ми беше малко отпусната. Обясних й, дори се съблякох, за да види по-добре. Снежа ме успокои, че и това може да се оправи. Зарадвах се много. Каза ми, че процедурата също ще е с ботокс. В началото краката малко щели да ми се подуят, но след седмица всичко щяло да се оправи. Наистина не бях чувала за такъв метод, но тя успя да ме убеди.

Каза ми да си приготвя общо към 3000 лв.,

като можело и да ми останат. Разбрахме се да отида след два дни в 10 часа сутринта да ми направи корекциите. Двата дни минаха бързо, бях нетърпелива и още преди 10 бях пред „козметиката".

Звъннах, Снежа ми отвори. Тя облече бяла манта, сложи си и ръкавици. На мен също ми даде бяла манта и найлонова шапка за глава. „Премених се" и легнах на леглото. Каза ми да се успокоя и че всичко щяло да бъде наред. На една масичка имаше приготвени 10 не много дебели спринцовки. Тя взе едната и ми я заби малко над дясната вежда. След това - още една над лявата. Всъщност изтичането на ботокса от спринцовките ставаше доста бавно - около 5 минути едната.

След това грабна трета спринцовка, инжектира ми съдържанието й от двете страни на устните и ми каза да не мърдам. Но това беше почти невъзможно. Изведнъж челото и устните много ме заболяха. Такава силна болка усетих, все едно някой ме реже с нож. Снежа ми каза, че това било нормално, да не се притеснявам. След това си събух панталоните и тя ми вкара останалите 6 спринцовки в бедрата, по три инжекции във всеки крак. Тук вече имах чувството, че ще умра. Болката беше непоносима. Гърчих се от болка, а тя извика същата онази жена, която ме посрещна първия път, за да ме държи да не мърдам - можело да ми се размести ботоксът.

Макар че не разбрах какво точно означава това, я послушах и се опитах да не мърдам. Оставиха ме да лежа на медицинското легло поне половин час след процедурите. След това се изправих и се погледнах в огледалото. Никога преди не бях плакала заради начина, по който изглеждам. Не издържах - половината ми лице беше синьо, бях надута като балон. Не мога да ви опиша краката в какво състояние ми бяха. Едвам стъпвах. Те бяха още по-сини, още по-надути и настина адски много ме болеше. Снежа ми обясни, че това бил нормален оток, който до седмица ще мине. Каза ми, че й дължа 2700 лв. Платих й, извиках си такси и се прибрах. Шофьорът няколко пъти ме попита дали се нуждая от помощ, той си помисли, че някой ме е бил. Пропуснах да ви кажа, че преди процедурата Снежа ме предупреди да си сложа много широк панталон. Добре че я послушах. След процедурата краката ми бяха поне двойни.

И така. Прибрах се вкъщи (живея сама). Не излизах близо седмица. През това време приятелките ми идваха вкъщи. Всички те ми казваха, че още не могат да видят промяната, защото бях все така надута и синя. Огледалото беше постоянно в ръцете ми. След около два дни настина всичко се оправи - не ме болеше, изглеждах страхотно. Краката ми бяха като че ли по-стегнати, нямаше я увисналата кожа. В този момент имах чувството, че летя. Бях толкова щастлива. И в знак на благодарност към Сжена купих една кутия бонбони, усики и кола и отидох да я почерпя и да ме види колко съм хубава.

И знаете ли какво стана, „козметиката" я нямаше. Надписът бе свален, звънеца го нямаше... Тогава се сетих, че аз дори нямам телефона на Снежа и няма кака да се свържа с нея. Както и да е, отказах се и си тръгнах. Помислих си, че е преместила салона някъде другаде. Следващата седмица беше най-щастливата в живота ми. Чувствах се прекрасно, хората ме заглеждаха, бях на седмото небе.

Докато една вечер, след като вече бях заспала, се събудих от страшни болки в краката. Не можех да стана, не можех дори да ги мръдна. Уплаших се и повиках Бърза помощ (добре че телефонът ми беше на нощното шкафче). Дойде линейка. И понеже не можех сама да им отворя вратата, се наложи да я разбият. Качиха ме на линейката и ме закараха в Окръжна болница. Там лекарите погледнаха краката ми, но нищо не намериха. След това извикаха някакъв специалист. Той ме попита какво имам в краката. Казах му за процедурите. Той веднага скочи и събра екип за операция. Аз не бях наясно какво става, но добре че една сестра ми обясни. Оказа се, че ботоксът не ми е инжектиран както трябва, и е проникнал в мускулите, а това било фатално. За всеки случай щели да ми махнат и ботокса по лицето. От разказа на сестрата и последвалите два дни след това нищо не помня.

Събудих се в една празна стая. Всичко ме болеше. Успях да повдигна завивката. Не мога да ви опиша картинката.

Кожата ми се стелеше по чаршафа,

все едно нямах кости. В този момент се появи същата сестра и ми обясни какво се е случило с мен. С някаква голяма спринцовка ми изсмукали ботокса от мускулите в краката и от лицето. За съжаление обаче имало още ботокс в тялото ми, който не може да излезе дори и след време. Веднъж попадне ли в мускула, там си оставал. Което значи, че след време може да ми изгният краката заради ботокса. Помислих си: Боже, какво ще правя!? Обадих се на всичките си приятелки и на родителите ми. Като ме видя, майка ми припадна. Лицето ми и досега е увиснало, точно като краката, все едно нямам череп.

След това докторът ми каза, че ще остана инвалид за цял живот. Никога няма да мога да си мърдам краката. За лицето имало вариант. Той ме посъветва да се обърна към някой пластичен хирург. Можело да ми оберат и отрежат излишната кожа.

Сега живея при родителите си в с. Белащица.

Не мога да ставам, не мога сама да се храня,

не мога да ходя сама до тоалетната, но пък мога да се смея и да пиша. Заради едни бръчки ми се провали животът. Виновна съм, защото се доверих на човек, който не познавам. Та тя дори не беше лекар! Сега си давам сметка защо като исках да я почерпя след поцедурата, нея вече я нямаше. Боже, колко ли живота е провалила!

За съжаление нито мога да я съдя, нито мога да я издиря. Знам само малкото й име, но дали и то е истинско. Нямам й телефона. Родителите ми ходиха да търсят информация за нея, но никой нищо не знаеше. Съседите от блока над салона дори казали, че и преди рядко я виждали.

И сега нито има възмездие, нито аз ще имам нормален живот...

Та аз съм обезобразена!

Не ми се живее по този начин! Знам, че майка ми и баща ми никога няма да ме оставят. Благодаря им наистина!

Обръщам се към вас, млади момичета. Никога не си мислете, че сте грозни. Със или без бръчки, пълнички или слабички, все едно. Харесвайте се такива, каквито сте! Спомняте ли си какво ви казваха родителите ви, когато бяхте малки: „Никога не вярвай на непознати хора!".

Довиждане или сбогом! Просто не знам докога ще съм жива.

Петя Танева

Всичко по темата и още много други интересни четива можете да намерите в най-новия брой на седмичния таблоид "Акцент", който от днес е на пазара. Защото истината е скандална...
ЗДРАВЕ НЮЗ

1 коментар:

Счетоводител каза...

Странно и безгранично нещо е глупостта човешка. Няма да иде при специалист, а ще пита по форумите.