Болките в гърба са често, но незаслужено пренебрегвана тема, когато става дума за здравето. От тях страдат много хора – не само в късна възраст, както се смяташе до скоро. Сред хората съществуват редица погрешни разбирания, които пречат за това да се намери точната причина за страданието и да се вземат съответните мерки за неговото преодоляване.

1. Преди болките в гърба се смятаха за “приоритет” на възрастните хора, а днес говорят, че това е болестта на младите? Болките в гърба всъщност могат да се появят на всяка възраст. От тях могат да страдат дори и децата. Много от учениците например получават сколиоза (изкривяване на гръбначния стълб), а при повечето хора над 30 години между гръбначните дискове има пространство. Най- често пациенти, страдащи от заболявания на гръбначния стълб, са хората в най-трудоспособната възраст – от 35 до 50 години.

2. Вярно ли е, че болестите на гръбнака възникват поради солни наслоения и тежък физически труд? Многобройните изследвания показват, че това не е свързано с храненето, в частност с наслоението на соли (с изключение на пълните хора, при които рискът от възникването на болки в гърба е по-висок в сравнение със слабите хора). Непосилните натоварвания действително могат да предизвикат болки в гърба, но хората, заети с тежък физически труд, имат подобни проблеми не по-често, отколкото офис служителите и всички, които водят заседнал начин на живот. Болките в гърба всъщност се раждат заедно с нас. Според данните на неонатолозите 80-90% от децата получават при раждането травми в гърба (и това е първопричината за появата на остеохондроза и нейните усложнения в ранна възраст), а 90% от малките деца с раждат с крака с различна дължина, които с времето се изравняват за сметка на гръбначния стълб. С годините стресът, преживяванията, пълнотата, натоварването, заседналият начин на живот задълбочават този проблем.

3. Вярно ли е, че болките в гърба не заплашват тези, които се занимават със спорт? Напротив – професионалният спорт е много по-голямо зло за гръбначния стълб, отколкото недостигът на движение. Повечето спортисти имат сериозни патологии на гръбнака, защото той не е пригоден за такива натоварвания. Дори общата физкултура за укрепване на мускулите е понякога вредна. За всеки човек независимо от възрастта трябва да бъде подбран индивидуален комплекс от упражнения с оглед особеностите на строежа на тялото. Към условно полезните за гръбнака спортове се отнасят спортното ходене, плуването и ските. Полезно е и карането на велосипед, когато обаче няма падания.

4. Често при болки в гърба се самолекуваме с разтриване, компреси, масажи. Трябва ли да потърсим лекар? Задължително трябва да се прегледате при специалист. Гръбначният стълб отговаря за дейността на вътрешните органи, а всякакви проблеми (изкривяване, недостатъчно кръвоснабдяване) водят до тяхната непълноценна работа. Опасно е да се търпят болките в гърба. Зад тях могат да се крият серозни заболявания като инфаркт на миокарда, остър панкреатит, бъбречни колики и други. Топли процедури трябва да се правят само при лека болка – тяхното действие е основано на подобряване на кръвообращението в проблемния участък. При силно изразен болезнен синдром става застой на венозна кръв и притокът на нова в това място засилва болката.

5. Операцията може ли да ни избави от болките в гърба? Хирургическа намеса се извършва само в крайни случаи. Според данните на неврохирурзите, 70% от такива намеси завършват неблагоприятно. Учени, които са наблюдавали последствията след оперативна намеса, твърдят, че болката в гърба след операцията се запазва в 72% от случаите. Съществуват много методи за борба с болката в гърба: масаж, лечебна гимнастика, иглорефлексотерапия, медикаменти, но за най-ефективен метод се смята мануалната терапия.

За да избегнете появата на болки в гърба:

1. При седяща работа на всеки 10-15 минути променяйте позата си, правете упражнения за ръцете и краката, периодично се протягайте или навеждайте напред и назад.

2. При продължително пребиваване на крака намерете си “опорна точка”: при миене на съдове подпрете главата си в близкия шкаф, по време на дълга беседа – подпрете се до стената.

3. Избягвайте обръщането на тялото без опора.

4. Старайте се да свивате кръста възможно най-рядко.

5. Тежестите вдигайте за сметка на коленете, а не на кръста.

6. Ограничете нервността в разумни граници! Главният фактор за изостряне на болката е психотравмиращата ситуация – 50% от болните се обръщат за помощ към лекар след прекаран стрес.

Информация: zdrave.bg