Задължителна втора здравна осигуровка от 2011 г.

България ще въведе от 2011 г. модел на здравно осигуряване от три стълба, съобщи председателят на парламентарната здравна комисия д-р Лъчезар Иванов. При него основният пакет от медицински услуги ще се поеме от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), но ще се въведе и задължително допълнително осигуряване, както и трети, доброволен стълб. По този начин в системата активно ще бъдат включени и частните здравни фондове.

Проверка на "Дневник" показа, че всъщност Холандия се е отказала през 2006 г. от модела на трите стълба за здравно осигуряване. Той обаче е действал десетилетия наред и частните осигурителни фондове са натрупали средства, опит и схеми за споделяне на риска, за да не се окаже ,че има здравни услуги, които никой не желае да покрива.

"След много дебати и анализи на експерти стигнахме до решение, че през 2011 г. ще започне същинската реформа в здравноосигурителния модел у нас и ние ще приемем т.нар. холандски модел на здравеопазване, обясни д-р Иванов. Законопроектът за промени в Закона за здравното осигуряване, с който ще се въведат промените, ще бъде внесен в парламента следващата седмица. Преди това той ще бъде обсъден в Съвета за тристранно сътрудничество със синдикатите и работодателите.

През 2010 г. системата ще започне подготовка за промените с прелицензиране на здравните фондове. Засега се предвижда да се въведе изискване тези, които искат да участват в задължителното здравно осигуряване, да увеличат капитала си на минимум 3 млн. лв. Освен това те ще трябва да изградят мрежа в страната и да свържат информационните си системи с НЗОК, НОИ и агенциите за медицински контрол. Фондовете няма да могат да отказват да осигуряват граждани заради напреднала възраст или лошо здравословно състояние.

Втори важен елемент на промяната е единната информационна система в здравеопазването. Според д-р Иванов тя трябва да проработи до края на 2010 г., когато трябва да са готови и електронните карти и досиета на всички граждани. Целта е да може да се отчита точно заболеваемостта, а оттам и да се планират разходите.
Остойностяването на медицинските дейности е трети момент, защото то трябва да покаже ясно коя услуга колко струва.

Задължително ще бъде намален броят на болниците, като се премахнат нерентабилните лечебни заведения, допълни д-р Иванов. "Оцелелите" ще трябва да сложат на видно място още през 2010 г. списък на дейностите, които не се покриват от здравната каса, за да могат да преценят пациентите дали да си доплащат от джоба, или да се осигурят допълнително в частните фондове.

Приветстваме включването на частните здравни фондове в системата на осигуряването по европейски модел, каза за "Дневник" д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване. Тя поясни, че в Европейския съюз (ЕС) около 10-15% от финансирането се пада на частните дружества, докато у нас то е едва 1%. В същото време плащанията в брой на гражданите са много високи и почти догонват по обем публичните средства. Не бих могла да коментирам конкретно какъв модел ще се въвежда, защото все още не сме запознати с него, допълни д-р Виткова.

Проверка на "Дневник" показа, че от началото на 2006 г. здравноосигурителната система на Холандия е променена и в страната е въведен двустълбов модел. Преди това близо 60 години наистина е използван тристълбовият вариант, който България планира да въведе от 2011 г. В него държавата е покривала здравните разходи на всички, но всеки с доходи над определено ниво е бил длъжен да прави и вноска в частен фонд.

Съгласно новия холандски модел държавата определя основния пакет от медицински услуги, както и различните технически пособия за инвалидите. Така се покриват всички сериозни заболявания, особено тези, които изискват продължително лечение.

За всички краткосрочни медицински услуги съществува система от допълнителни здравни осигуровки.

И двата пакета се управляват от частни здравноосигурителни компании.

Държавата обаче предоставя на хората с недостатъчни доходи допълнителна помощ, за да гарантира, че всички жители на страната имат здравни осигуровки. Холандците могат да си купят отделно и осигуровки за допълнителни медицински услуги - например физиотерапия или дентални процедури.

Ключов момент от холандската система е, че застрахователните вноски се основават на единна ставка за всички покупатели независимо от здравословното им състояние или възраст. Вноските за частните фондове (месечно от порядъка на 100 евро) се разпределят така: 50% от работодателя, 45% от служителя и 5% доплаща държавата.

Миналата година в разгара на дебата за моделите на здравно осигуряване и нуждата от реформи в САЩ и Великобритания холандците се оказаха най-доволни от здравната си система. Най-недоволни бяха американците, където господства частното осигуряване и десетки милиони граждани на страната практически са изолирани от нормални здравни услуги.
Дневник