Много преди началото на 2009 година под сурдинка се споделяха фолклорни легенди за съдържанието на най-употребяваните хранителни продукти – сиренето и кренвиршите. Повечето знаехме, че ядем абсурдни продукти, но споделяхме разбирането, че няма защо да се тровим за неща, които не можем да променим.
Разкрития, които изтичаха от запознати и близки до производството, изглеждаха така: месото за кренвиршите например се получава, като говедото се закачи на една кука , забита в тавана, след което го пускат в специална мелачница, която пък го смила цялото – с все нечистотии, при което предварително са отстранени само рогата и копитата. Всичко останало се използва като основа за добавяне на други примеси от всякакво боклучаво естество, докато се получи достатъчно голяма маса за производство на колбаси с абсолютно ниска себестойност.
При млеката и сирената нещата се свеждали до примесването на символичните количества истинско прясно мляко с неограничени количества дехидратирана суроватка, струваща жълти стотинки, внасяна от Европа с тирове, с тонове. Добавянето й увеличава количеството многократно, но това вече не е млечен продукт, а такъв, който съдържа вещества от отпадъчни технологии, уж безвредни, но от които само се пълнее, а не се набавят никакви хранителни вещества. Най-шокиращо е, че сведенията сочеха ужасния факт как такава суроватка се прибавя най-вече към нискомаслените диетични продукти, считани за най-здравословни и струващи най-скъпо. Още повече, че в лабораториите се констатира търсеният ефект – нискомасленост, но не се отчита начина, по който е постигната – с добавката на нискомаслена суроватка, а не чрез обезмаслено истинско мляко. Към рецептата за сирената се добавяли тебешир и креда, за да се втвърдят. Още и растителни мазнини, които липсвали в кондензираното мляко и за които най-мрачните прогнози сочат , че в съчетанието с животински, се получава канцерогенен ефект.
За колбасите, за които говорим успоредно, за да е пълна картинката на българския абсурд, като се добавят и пикантериите от сорта за добавени кожи, кокали, черва, тоалетни хартии и нишестета, ще стане ясно на какво изпитание бяха и още са изложени здравето и нервите на препатилия българин.
В началото на годината се разрази скандалът, появиха се статии разкрития, взеха се решения и мерки, изпълнявани от ветеринарни служби и прокуратура. Мобилизирани бяха Комисия за защита на потребителите и Асоциациите на млеко- и месопреработвателите. Заговори се за БДС и за специални лога. Едва след като Европа официално каже „да“, страната ни ще може да спусне стандарт за изработване на чистия продукт. Самата процедура по одобрението на стандарта в Европа пък трае около половин година. Това ще рече, че поне до средата на есента няма да сме сигурни какво точно сирене купуваме
Дотогава ще ядем сирена, направени в най-лошия случай по следния начин, споделен преди време от Димитър Зоров – шеф на асоциацията на млекопроизводителите, на първа страница на вестник „24 часа“:
Рецепта за 1 кг.
1. Протеин от телешко шкембе и/или дехидратирана суроватка- 280 г.
2. Палмово масло от Индонезия – 200мг.
3. Креда – 30 г.
4. Сол – 30 г.
5 .Лецитин – 1 г.
6 .Вода – 500 мл.
Загрява се до 85 градуса, прекарва се през пластинчат хомогенизатор и се формова на калъпи. На другия ден е на пазара. Да ни е сладко!
Забележете, че не е необходимо даже мляко. Ако искате, я опитайте вкъщи. Макар че е „патент“ на някои мандри, които, надяваме се, да са напът да изчезнат в небитието.
А докато чакаме стандартизирането и одобрението от Брюксел , е добре да се вслушаме в препоръките на оптимиста – да се радваме на живота и да си разказваме остроумни шеги, като тази – „Напоследък ям сирене с плесен, пия остаряло вино и карам кола без покрив. Какво да се прави – криза е.”
А за вече изяденото, изпитото и преживяното като погнуса да не мислим. То се е натрупало в нас и един Господ знае какви поражения ни е нанесло.
http://razkritia.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар