Представата за предстоящата реформа в здравноосигурителния модел, обявен преди десетина дни от министър Божидар Нанев, претърпя драстични промени, след като вчера председателят на парламентарната здравна комисия Лъчезар Иванов обяви предложенията на ГЕРБ по въпроса. Те се оказаха доста по-различни от идеите на министъра, като основното разминаване е за мястото и ролята на частните здравни фондове. Според Иванов в тях трябва да се осигуряват само работещите, а хората, за които плаща държавата, да останат в здравната каса, докато концепцията на Нанев предвижда частните фондове да се конкурират за допълнителния задължителен пакет от медицински услуги и всички граждани да се осигуряват в тях.
Моделите и на двамата стъпват върху общата база, според която през 2011 г. всички здравноосигурени ще бъдат задължени да се осигуряват допълнително, а вноската ще бъде увеличена от 8% на 10%. Касата ще продължи да покрива основния пакет от услуги, който ще включва лечението на социално значимите заболявания. Ще има и втори задължителен пакет, осигуряването за който ще става във фонд по избор, включително и в НЗОК.
От този избор при варианта на Иванов обаче се лишават пенсионерите, децата, социално слабите и всички, чиито здравни вноски се плащат от държавния бюджет, а те са повече от 4 млн. души. "Така отговаряме на всички, които повдигат въпроса редно ли е публични средства да се дават на частни фондове. Обществени средства няма да се превеждат на частните фондове, а в тях ще отиват само пари от личните вноски на здравноосигурените", обясни председателят на ресорната комисия в парламента. Според него средствата, акумулирани за допълнително задължително осигуряване на работещите, са лични и няма да се делят с работодателите. Допълнителните 2% здравна вноска ще се плащат върху реалните доходи, включително и наемите, предвиждат лансираните от него промени. Засега не е ясно как ще бъдат преразпределяни хората, които пропуснат да посочат фонд за допълнителното осигуряване. Това се получи в големи мащаби при избора на пенсионен фонд и се стигна до служебното им разпределение.
Другата съществена разлика между двата модела е свързана с печалбата на частните здравни фондове. Лъчезар Иванов предлага те да имат правото да формират печалба две години след старта на реформата. Преди това те ще могат да я реинвестират в осигуряване на офиси във всички областни центрове и изграждане на информационната си система, която трябва да е съвместима с тази на здравната каса. Според министър Нанев частните фондове не трябва да генерират печалба, а точно както здравната каса, да отделят най-много 2% за административни разходи при обслужване на клиентите.
Различни са и изискванията към фондовете, за да работят в сферата на задължителното здравно осигуряване. Министърът смята, че те трябва да имат от 5 до 15 млн. лв. уставен капитал и от 100 хил. до 500 хил. записани клиенти. Според варианта на ГЕРБ, представен от д-р Иванов, е достатъчно фондовете да разполагат с 5 млн. лв. и 50 хил. клиенти.
"Това е един добър ден за частните фондове. Разходите за болните пенсионери ще се поемат от държавната каса, а здравите и работещи хора ще се осигуряват в частните дружества.Смисълът на навлизането на частните фондове е да се подобри качеството на услугите на гражданите", коментира Петър Москов от ДСБ. Според него първо трябва да се направи остойностяване на медицинските услуги и да се определят пакетите от дейностите, които ще се покриват от здравната каса и частните фондове. Трябва да има и точна статистика за здравословното състояние на нацията, допълни той. Лъчезар Иванов уточни, че докладът на министъра за здравето на българина е готов и ще бъде представен до няколко дни.
Д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване, пресметна, че парите от допълнителните 2% здравна вноска ще са около 600 млн. лв., но едва около 70 млн. лв. ще отидат в частните фондове. Според нея по-добрият вариант е, ако се въвежда втори стълб на здравно осигуряване, по-добре е да се даде право на всички хора да си избират фонд. Виткова е убедена, че здравният риск е сложен за управление и трудно се формира печалба, така че очакванията за големи печалби не са реалистични. "По-скоро трябва да се създадат гаранции да няма загуби и да бъдат покрити реалните нужди на осигурените", смята тя. По думите й и по двата предлагани модела остават доста въпросителни. Не е ясно например как ще бъдат разпределени хората, които са пропуснали по една или друга причина да си изберат фонд. Ако те отидат директно към касата, това няма да гарантира равнопоставеност, смята тя.
За втория стълб на здравното осигуряване частните фондове ще имат право да работят с болници, които сами са избрали. От следващата година НЗОК също вече няма да работи с всички лечебни заведения, а само с отговарящите на определени критерии като осигуреност с апаратура и специалисти. Така пациентът ще решава сам къде да се лекува спрямо възможностите на лечебното заведение.
Д-р Иванов обясни, че при въвеждането на новия модел няма да се разрешава "корпоративно записване" в здравен фонд. В момента основните клиенти на фондовете се набират точно по този начин./dnevnik.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар