Не се предвиждат резки промени в здравния сектор през 2010 г. Мерките догодина ще са насочени към подобряване събираемостта на здравните вноски и изготвяне на списъци с незаплатени от НЗОК дейности и материали в лечебните заведения. От 2011 г. трябва да започне въвеждането на тристълбово здравно осигуряване у нас, а за целта здравната вноска ще скочи на 10%.
Това е есенцията от намеренията на управляващите за здравеопазването през следващите две години, изнесени на пресконференция от здравния министър д-р Божидар Нанев по повод 100 дни от началото на мандата на правителството. За този период е
изработена управленска програма,
направени са проекти за промени в здравноосигурителния модел и в болничното здравеопазване, отчете министър Нанев. За първи път в страната ни има национално призната пациентска организация - Конфедерация „Защита на здравето”. Създаден е и одитен комитет, който контролира лекарствената политика и вече е изразил отношение по спецификациите за търговете за лекарства догодина. В 62 лечебни заведения текат проверки за използването на средствата за капиталови разходи, в 38 болници и диспансери са приети оздравителни програми. Изготвен е годишният доклад за здравето на нацията, отчита ръководният екип на здравното министерство.
Предстои трудна година, в която в условия на криза и рестрикции ще трябва да започнат реформи, посочи здравният министър. За 2010 г. не са заложени резки промени, а мерките ще са насочени основно към намаляване броя неосигурени и въвеждане на яснота
за какво плаща държавата,
каза д-р Нанев. За целта всяко лечебно заведение ще трябва да изготви и изнесе на публично място списъци с дейности, материали и консумативи, които не се покриват от НЗОК. Пациентите сами ще решават дали да заплащат от джоба си или чрез доброволен здравен фонд. Управляващите разчитат на тази стъпка да намали нерегламентираните плащания. От лечебните заведения ще се изисква при изписване всеки пациент да получава разписка с извършените за лечението му разходи, независимо дали са заплатени с публични или частни средства.
От 2011 г. здравноосигурителната вноска ще скочи на 10% и ще започне въвеждането на тристълбовия модел, обяви министър Нанев. Около тази концепция са се обединили екипите на здравното и финансовото министерство и ръководството на партия ГЕРБ. Двата допълнителни процента от вноската няма да натоварят бизнеса, ще се търси начин те да са за сметка на здравноосигурените лица, каза министърът. Вноските на деца, пенсионери и социално слаби ще идват от републиканския бюджет.
От 2011 г. ще има задължително здравно осигуряване към НЗОК, допълнително задължително осигуряване към частни фондове и допълнително доброволно осигуряване. Управляващите възнамеряват да
разделят пакета на НЗОК идопълнителното задължително осигуряване,
но какви услуги ще залегнат в двата стълба предстои да се обсъжда. След определянето на пакетите, според актюерски разчети ще се решава и как да се разделят процентите от задължителните осигуровки. Засега няма яснота дали на частните фондове ще се дадат услуги предимно от болничната или от доболничната помощ. Медицинските услуги, които ще останат извън пакетите, ще могат да се покриват от допълнителното доброволно осигуряване. За него няма да има дефиниран пакет, уточни министър Нанев. В момента се обсъжда дали да се даде възможност на частните фондове, които ще се лицензират за задължително допълнително осигуряване, да имат възможност и за втори лиценз – за доброволно здравно осигуряване.
За да се разпишат ясно промените, за 2011 г. управляващите възнамеряват да прокарат изцяло нов Закон за здравното осигуряване. Така обсъжданите в момента промени и допълнения в закона ще действат само през 2010 г. Здравноосигурителните фондове, които ще оперират с публични средства, ще разполагат с 6 до 10 месеца, за да изпълнят изискванията за уставен капитал, информационна система, териториална мрежа и брой осигурени. Към момента се обсъждат възможности за уставен капитал между 5 и 15 млн. лв. и от 100 до 400 хиляди записани здравноосигурени лица, отбеляза д-р Нанев. По негово лично мнение, заложените изисквания трябва да са възможно най-високи, за да имат пациентите сигурност. Частните здравни фондове няма да имат право на оценка на риска, а ако се появи известна диспропорция ще се търси
механизъм за преразпределение на средства.
Освен това, здравните фондове ще работят без право на печалба и ще могат да разходват до 2% от постъпленията за административни разходи. Най-вероятно в закона ще се заложат два или три месеца за натрупване на средства, с които новите фондове да работят.
Според управляващите след промените в здравната система ще влязат допълнителни средства, ще намалеят нерегламентираните плащания, ще се засили контролът и ще се повиши качеството на медицинските услуги.
От ръководството на здравното министерство се похвалиха, че са готови и с концепцията си за преструктуриране на болничната помощ у нас. От там предлагат обособяването на шест еврорегиона с три нива на болнична помощ във всеки един от тях. В три от регионите – София, Пловдив и Варна - вече има доста силни болници, а в останалите такива болници ще трябва да се изградят, отбеляза зам.-министърът д-р Валерий Митрев. Първи стъпки в това отношение вече се правят по проектно финансиране. Специална работна група е избрала
15 болници, подходящи за финансиране.
Избраните в Северозападния район са врачанската болница „Христо Ботев” и плевенската „Георги Странски”; в Югоизточния район – двете старозагорски болници, многопрофилната в Бургас и „Иван Селимски” в Сливен; в Югозападния район – Александровска болница, „Света Екатерина”, СБАЛББ „Света София”, университетската „Свети Иван Рилски”, „Майчин дом” и специализираната детска болница в София; в Северния Централен район избраните са болниците в Русе и Велико Търново; в Североизточния район – варненската „Света Марина”; в Южен Централен район – пловдивската „Свети Георги”.
За малките като капацитет болници ще се създадат условия за превръщането им в лечебни заведения за долекуване и хосписи. За целта вече се работи по създаването на клинични пътеки за долекуване по 9 направления, които ще бъдат факт още през 2010 г., съобщи д-р Митрев. Дали дадена болница ще има достъп до обществен ресурс ще се определя по строги изисквания,
структура по структура и без оглед на типа собственост.
За онези от тях, които не получат достъп до публични средства и не могат да оцелеят икономически, решение ще взима принципалът. В районите, в които болничната помощ намалява, ще се подсилят структурите на спешната помощ.
От здравното министерство разчитат на еврофондовете за финансирането на част от болничното преструктуриране у нас. Като се базират на концепцията си за преструктуриране на болничната помощ в страната, от МЗ са поискали от еврофондовете 147 млн. лв. за държавни лечебни заведения, 100 млн. лв. за големи и 40 – за малки общински лечебници, съобщи парламентарният секретар на ведомството доц. Тодорка Костадинова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар