Райнов: В центъра на здравната система е не пациента, а финансовия министър

За четвърти пореден месец здравният сектор ще получи парите си със закъснение. Вчера – последният работен ден от февруари и краен срок за превода на отчетеното през януари според НРД, средствата на лекарите и болниците не са преведени от касата.

Това стана ясно от думите на д-р Емил Райнов на заседанието на Националния съвет на БСП, чиято основна тема днес е здравната политика на управляващите. Той припомни, че за декември само държавните лечебни заведения получиха всичките си пари, а останалите – половината. Д-р Райнов отбеляза, че в края на 2009 г. държавата не се е издължила към касата за вноските на осигуряваните от нея. Според Райнов управляващите нарушават закона за бюджета за 2009 г., закона за бюджета на касата за 2009 г. и НРД. Липсва аналог в световната практика със здравни вноски да се крепи фискалния резерв на страната, изтъкна той.

Единствената цел на промените в здравния сектор е да се икономисват средства, убедени са левите.

Бившият зам.-министър припомни административната чистка на новите управляващи на всички нива в здравната система, като посочи, че тя е направена в нарушение на всички разпоредби и че се назначават неподходящи хора.

За няколко месеца управляващите промениха няколко закона без да представят реална здравна стратегия, смятат още от БСП. С промените в Закона за здравно осигуряване пък се изключват стотици хиляди българи от достъп до здравеопазване, заяви Емил Райнов. По думите му, в България хората започват да се делят на две групи – тези от големите градове, които имат достъп до здравни услуги, и тези от малки населени места, които остават без такъв. Увеличават се корупционните практики, нерегламентираните плащания и натискът върху пациентите, изреди той.

Освен това се наблюдава сливане на законодателната и изпълнителната власт, отбеляза Райнов и даде простичък пример – председателят на парламентарната здравна комисия Лъчезар Иванов говори от името на здравни министър Божидар Нанев, който от своя страна говори от името на касата.

Заключението от наблюденията си върху настоящата здравната политика д-р Райчинов обобщи така: „Може би в центъра на системата застава финансовият министър с неговите фикс идеи да крепи дефицита с цената на всичко, дори и с цената на здравето на българските граждани”.

Червените обаче не се ограничиха само с критики, а включиха и изисквания. Партията столетница ще иска актуализация на бюджета на касата, така че средствата за здраве тази година да са не по-малко от тези за миналата; отблокиране на резерва на НЗОК в БНБ; въвеждане на статут „защитени болници”; изплащане на парите на лечебните заведения в пълен размер и премахване на незаконосъобразните разпоредби на осигурителната институция./zdrave.net

Във вестниците: Болничните промени ще спестят шепа стотинки

„Несъмнено "преструктурирането", което провежда правителството в момента, е недомислено и опасно и ще струва на населението и управляващите много повече, отколкото ще спести.” Това пише в коментарен материал под заглавие „Заради шепа стотинки здравното министерство подлуди държавата” в. „Сега”.

„Ще го илюстрираме с груб, но достъпен за схващане пример. В дом, където живеят майка, баща, две деца и баба, поради липса на пари решават да уморят бабата, вместо да се откажат от лизинга на плазмата. Бабата има ниска пенсия, води след себе си големи разходи за лекари, медикаменти, храна. Но едва след погребението семейството се сеща, че няма кой да гледа децата и да готви. Така ще се случи и с някои от нарочените болници”, смята авторът. Резултатът от предприетите до момента стъпки е, че десетина болници имат 0 договора и вече са в историята. Други 158 са на ръба - тази година ще загубят средно половината от дейността си и съответно – финансирането, припомня публикацията. Когато закритата болница е в Радомир, проблем няма - Дупница и Перник са на 30 минути прав път с кола. Когато тази болница е в Ивайловград, проблем има - Кърджали и Хасково са на по 100 км завои, отбелязва материалът и изтъква, че спешната помощ тепърва ще се укрепва, вместо първо тя да е укрепена и след това да се закриват болници. Още по-опасно и отвратително, по думите на автора, е това, което ще се случи с болници, които сключват само по няколко договора с касата, тъй като за няколко месеца и те ще изчезнат. „Защото се оказва, че тази година в бюджета на здравната каса пари за новите пътеки за долекуване няма, въпреки уверенията на здравното министерство. Болницата в Полски Тръмбеш ще трябва да се издържа само с парите от активно лечение. Шансът да не фалира с толкова занижени средства е минимален”, посочва материалът и допълва: „Това се нарича лъжа. Министър Божидар Нанев излъга хората в десетки такива градчета, че болниците им няма да се закриват, а ще се преструктурират, защото ще имат възможност да поемат нови функции, за които ще бъдат осигурени и средства. Да, но в крайна сметка пари не са предвидени и заедно със сухите клони ще си идат и здравите.”

Едва ли някой още вярва, че в основата на реформата е качеството. Всичко това се прави, защото е криза, пари няма, Министерството на финансите не желае да дава пари за болна система, която не дава резултат, четем още в „Сега”. „Само дето настоящата власт няма абсолютно никаква представа какво да направи”, заявява авторът и допълва: „ Затриването на половината болници не е равно на спестяване на половината разходи. Въпреки че за техен основен грях се сочеше ниската ефективност и качество; че приемат болни, които след това се лекуват и в по-големите болници, или че приемат хора, без да са болни, реалният ефект от закриването им - според очакванията на здравната каса - е, че хоспитализациите ще намалеят едва с 40 000. От общо 1.7 милиона за цялата система. Безумно е да подлудиш половината държава заради 2% намаление на разходите.”

Печатните издания днес тиражират основно информация за това коя болница ще бъде закрита и коя е успяла да покрие изискванията на касата. „Ардино спаси болницата си, Рудозем на бунт” (Земя), „Малките общини започват протести” (Класа), „Возят родилка 6 часа до болница” (Телеграф), „Болниците в Смолянско пред фалит” (Дума), „Режат клинични пътеки в Първомай и Шумен” (Монитор), „Болниците в Радомир и Трън са първи в черния списък” (Вяра). Материалите проследяват одисеите на малките общински болници, които покриват частично или не покриват изискванията на касата за сключване на договори.

„Труд” пък спира вниманието си на предстояща кадрова промяна. „Настоящата шефка на бюджетната дирекция в здравната каса Жени Начева е избраницата на ГЕРБ за директорското място в осигурителната институция, съобщиха запознати за "Труд". И уточниха, че финансовият министър Симеон Дянков се появил с Начева във вторник в Народното събрание, когато парламентарната група на ГЕРБ-ерите заседавала”, четем в изданието. От 7 г. г-жа Начева изготвя бюджета на НЗОК, именно затова я харесали и управляващите, твърди вестникът. Същата информация бе изнесена вчера от в. „Новинар”.

zdrave.net

Д-р Божидар Нанев: В 142 болнични лечебни заведения през 2009 г. са лекувани по 5 пациенти на ден

София. В 142 болнични лечебни заведения през 2009 г. са лекувани по 5 пациенти на ден. Това означава, че тяхната ефективност и качество на лечение са твърде ниски. Това каза министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев на пресконференция, предаде репортер на Агенция „Фокус”.
Имало е под 2000 хоспитализации, за сравнение в болница "Света Марина" във Варна през 2009 г. са преминали 44 000 души, в Александровска болница 27 000.
Около 12 % е била използваемостта на леглата в тези 142 болници. В същото време те са усвоили около 56 млн. лева.
76 общински болници са работили по по-малко от 50 клинични пътеки. – Трън, Брезник, Царево. В Кула има нула договора и нула преминали пациенти.
По думите му тези лечебни заведения нямат нито капацитета, нито нуждата да осъществяват медицинска дейност.
Според Нанев чрез редуциране на договори чрез прилагане на критерии за качество ще се осигури по-ефективно използване на средства.
През 2010 г. всяка болница, която иска да сключи договор с НЗОК трябва да осигурява 24-часова възможност за прием на спешни състояния, наличие на медицинска апаратура и прилагане на медицински стандарти.
Веселина ЙОРДАНОВА

Близо 100 болници няма да покрият критериите за договор с касата, смята Нанев..

24-часов прием на пациенти в спешно състояние, собствен квалифициран кадрови ресурс, медицинска апаратура и оборудване в съответствие с медицинските стандарти. Това са критериите, на които трябва да отговарят болниците, ако искат финансиране от здравната каса. Те са част от концепцията за преструктуриране на системата за болнична помощ, представена днес от здравния министър пред колегите му от кабинета.

Направена е също така комплексна оценка за осигуреност със спешни звена в районите с цел своевременно осигуряване на медицинска помощ на населението и транспорта им при необходимост, каза д-р Нанев след заседанието.

Министърът заяви, че болници няма да се закриват, същевременно обаче отбеляза, че най-вероятно около 100 болници „ще отпаднат по естествен начин”, защото няма да покрият изискванията за сключване на договор с касата. Нови спешни центрове в районите на естествено отпадналите лечебни заведения няма да има, тъй като филиалите на спешна помощ са добре разпределени в цялата страна, стана ясно от думите му. Работещите в спешните центрове пък получават 10% увеличение на заплатите си от началото на следващата година.

Средства за реализиране на концепцията според здравния министър ще дойдат от оперативните програми към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Вече са готови 5-6 проекта на болници, с които може да се кандидатства. От там според д-р Нанев могат да дойдат около 300 млн. евро.

Министърът съобщи още, че се очаква просрочените задължения на болниците до края на годината да са около 58-59 млн. лв. На този етап обаче няма решение как дълговете да бъдат разплатени.

zdrave.net

Лекарският съюз обяви бойкот на правителството..

Здравната каса е станала част от финансовото министерство, твърдят медиците

Българският лекарски съюз (БЛС) ще бойкотира реформите в здравеопазването, които правителството започва, заяви председателят на съсловната организация д-р Цветан Райчинов. БЛС ще оттегли и експертите си от всички комисии и работни групи към здравното министерство. В съюза са на мнение, че правителството проявява непостоянство в намеренията за реформи в здравната система.

„Един ден казват, че ще закриват 200 болници, след това станаха 500, после пак намалиха броят ми, без да бъде заявена ясна система как ще се извършва редуцирането на здравните заведения”, заяви Райчинов. От БЛС изразиха и острото си недоволство относно приемането на новия позитивен лекарствен списък. От съюза информираха, че в комисията по позитивния лекарствен списък е вписан техен представител, който реално не е излъчен от БЛС. Като техен представител при съставянето на списъка с медикаменти, които се поемат частично или изцяло от държавата, е участвала Светла Ганчева, която обаче не е упълномощена да представлява съсловието. От правителството са заявили, че е въпрос на техническа грешка. Въпреки че представител на съюза реално не е присъствал при сформирането на списъка, той е гласуван и е влязъл в сила.

Съсловната организация посочи като мотив за оттеглянето си и факта, че БЛС не е страна във формирането на Националния рамков договор (НРД), който регулира плащанията от НЗОК към изпълнителите на медицински услуги. Райчинов заяви, че НРД ще бъде съставен еднолично от ръководството на здравната каса. Поради тези причини от БЛС заявиха, че смъкват доверието от здравния министър Божидар Нанев и от политическия кабинет на ведомството. Райчинов заяви, че няма да му искат оставката, нито пък ще организират протест.

От своя страна Нанев заяви пред Дарик радио, че действията на БЛС били опит да се дестабилизира здравната система и да се блокира реформата. Относно предстоящото подписване на Националния рамков договор той заяви, че касата може да взема еднолични решения само по отношение на самата институция, а не и относно самото споразумение.

Здравната реформа направи рязък завой..

Представата за предстоящата реформа в здравноосигурителния модел, обявен преди десетина дни от министър Божидар Нанев, претърпя драстични промени, след като вчера председателят на парламентарната здравна комисия Лъчезар Иванов обяви предложенията на ГЕРБ по въпроса. Те се оказаха доста по-различни от идеите на министъра, като основното разминаване е за мястото и ролята на частните здравни фондове. Според Иванов в тях трябва да се осигуряват само работещите, а хората, за които плаща държавата, да останат в здравната каса, докато концепцията на Нанев предвижда частните фондове да се конкурират за допълнителния задължителен пакет от медицински услуги и всички граждани да се осигуряват в тях.

Моделите и на двамата стъпват върху общата база, според която през 2011 г. всички здравноосигурени ще бъдат задължени да се осигуряват допълнително, а вноската ще бъде увеличена от 8% на 10%. Касата ще продължи да покрива основния пакет от услуги, който ще включва лечението на социално значимите заболявания. Ще има и втори задължителен пакет, осигуряването за който ще става във фонд по избор, включително и в НЗОК.

От този избор при варианта на Иванов обаче се лишават пенсионерите, децата, социално слабите и всички, чиито здравни вноски се плащат от държавния бюджет, а те са повече от 4 млн. души. "Така отговаряме на всички, които повдигат въпроса редно ли е публични средства да се дават на частни фондове. Обществени средства няма да се превеждат на частните фондове, а в тях ще отиват само пари от личните вноски на здравноосигурените", обясни председателят на ресорната комисия в парламента. Според него средствата, акумулирани за допълнително задължително осигуряване на работещите, са лични и няма да се делят с работодателите. Допълнителните 2% здравна вноска ще се плащат върху реалните доходи, включително и наемите, предвиждат лансираните от него промени. Засега не е ясно как ще бъдат преразпределяни хората, които пропуснат да посочат фонд за допълнителното осигуряване. Това се получи в големи мащаби при избора на пенсионен фонд и се стигна до служебното им разпределение.

Другата съществена разлика между двата модела е свързана с печалбата на частните здравни фондове. Лъчезар Иванов предлага те да имат правото да формират печалба две години след старта на реформата. Преди това те ще могат да я реинвестират в осигуряване на офиси във всички областни центрове и изграждане на информационната си система, която трябва да е съвместима с тази на здравната каса. Според министър Нанев частните фондове не трябва да генерират печалба, а точно както здравната каса, да отделят най-много 2% за административни разходи при обслужване на клиентите.

Различни са и изискванията към фондовете, за да работят в сферата на задължителното здравно осигуряване. Министърът смята, че те трябва да имат от 5 до 15 млн. лв. уставен капитал и от 100 хил. до 500 хил. записани клиенти. Според варианта на ГЕРБ, представен от д-р Иванов, е достатъчно фондовете да разполагат с 5 млн. лв. и 50 хил. клиенти.

"Това е един добър ден за частните фондове. Разходите за болните пенсионери ще се поемат от държавната каса, а здравите и работещи хора ще се осигуряват в частните дружества.Смисълът на навлизането на частните фондове е да се подобри качеството на услугите на гражданите", коментира Петър Москов от ДСБ. Според него първо трябва да се направи остойностяване на медицинските услуги и да се определят пакетите от дейностите, които ще се покриват от здравната каса и частните фондове. Трябва да има и точна статистика за здравословното състояние на нацията, допълни той. Лъчезар Иванов уточни, че докладът на министъра за здравето на българина е готов и ще бъде представен до няколко дни.

Д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване, пресметна, че парите от допълнителните 2% здравна вноска ще са около 600 млн. лв., но едва около 70 млн. лв. ще отидат в частните фондове. Според нея по-добрият вариант е, ако се въвежда втори стълб на здравно осигуряване, по-добре е да се даде право на всички хора да си избират фонд. Виткова е убедена, че здравният риск е сложен за управление и трудно се формира печалба, така че очакванията за големи печалби не са реалистични. "По-скоро трябва да се създадат гаранции да няма загуби и да бъдат покрити реалните нужди на осигурените", смята тя. По думите й и по двата предлагани модела остават доста въпросителни. Не е ясно например как ще бъдат разпределени хората, които са пропуснали по една или друга причина да си изберат фонд. Ако те отидат директно към касата, това няма да гарантира равнопоставеност, смята тя.

За втория стълб на здравното осигуряване частните фондове ще имат право да работят с болници, които сами са избрали. От следващата година НЗОК също вече няма да работи с всички лечебни заведения, а само с отговарящите на определени критерии като осигуреност с апаратура и специалисти. Така пациентът ще решава сам къде да се лекува спрямо възможностите на лечебното заведение.

Д-р Иванов обясни, че при въвеждането на новия модел няма да се разрешава "корпоративно записване" в здравен фонд. В момента основните клиенти на фондовете се набират точно по този начин./dnevnik.bg

Финансовото ведомство замразява здравната вноска до 2013 г.

Здравната вноска да остане 8% до 2013 г. – това предвижда проектът на финансовото министерство за средносрочната фискална рамка на държавата, пише днес „Стандарт”. Въпреки това здравеопазването е изведено като приоритетна сфера, отбелязва изданието. „Основната цел на това министерство трябва да бъде подобряването на здравето на нацията, пише в проекта. За да се постигне това пък, финансистите предлагат да се сложи акцент върху профилактиката. Освен това медицинската помощ трябва да стане по-качествена и еднакво достъпна за всички хора”, разказва ежедневникът. От ведомството на Дянков смятат още, че е нужно да се въведе по-ефикасна лекарствена политика. Обвързването на заплащането на лекарите с качеството на оказаната помощ е една от мерките, с които ще се постигнат промените, уточнява „Стандарт”. Финансовото ведомство иска още въвеждане на здравна карта и нова система на акредитация, става ясно от материала.

Сините депутати също излизат със свои предложения за законови промени, научаваме от публикация в „Монитор”. Според ежедневника, народните представители от Синята коалиция подготвят промени в закона за ДДС, според които ставката за лекарствата да падне на 7 на сто. За пети пореден път ще предложим това, отбелязва пред вестника зам.-председателят на здравната комисия д-р Ваньо Шарков.

За пореден път се случва и друго – проверки в големите болници при смяна на властта. Сега е наред бургаската многопрофилна болница, в която за ревизия влизат „наши и чужди одитори”, разбираме от „Стандарт”. Ще се проверява как са похарчени близо 4 млн. лв., които висят като дълг на лечебницата. Ще бъдат инспектирани всички дейности и документи по купуване на консумативи и медикаменти, както и договорите с фирми доставчици и изпълнители, уточнява изданието, като цитира новия прокурист на болницата доц. Стефан Станчев.

Не проверка, а съдебно дело чака стоматолог, пишат днес две издания. Недоволна пациентка съди зъболекар за 60 000 лв. заради некачествената му работа, четем в „Новинар”. Жената от Кюстендил е платила близо 14 000 лв. за поставянето на коронки от цирконий. Оказало се, че коронките, поставени от специалиста, са некачествени, вследствие на което жената е получила възпаление на венците. Пациентката не успяла отново да се свърже с доктора, тъй като той отказвал да вдига телефона и да й запише час, а колегите му твърдят, че е заминал за чужбина, разказва публикацията. Етичната комисия към Българския зъболекарски съюз единодушно потвърдила, че манипулациите са извършени непрофесионално и са довели до сериозни последици. Според докторите лечението на всички 28 зъба трябва да започне от начало, допълва „Стандарт”.

Здравният министър не хареса оздравителния план на болницата в Бургас..

Съветът на директорите на многопрофилната болница в Бургас възлага оперативното управление на болницата на прокурист, който ще изготви оздравителна програма. Това съобщиха от пресцентъра на здравното министерство, след като днес изтече срокът за шефовете на седемте най-задлъжнели болници у нас да представят оздравителни планове за намаляване на дълговете им. Оздравителната програма на МБАЛ-Бургас не е подписана от изпълнителния директор на лечебното заведение и не е представено решение от заседание на Съвета на директорите за нейното одобрение, аргументират решението от ведомството на министър Божидар Нанев. Освен това, програмата на бургаската болница имала твърде общ характер, липсвали конкретни разчети и прогнози, и по същество предложените мерки нямали антикризисен характер в краткосрочен план, тъй като липсвали конкретни намерения за финансово оздравяване на дружеството и погасяване на просрочените задължения до края на 2009 г., допълват от там.

Шефът на бургаската болница д-р Боян Будаков от месеци е атакуван от представителите на ГЕРБ в местния общински съвет. Още през есента на 2008 г. те поискаха неговото отстраняване от поста с мотива, че лечебното заведение умишлено се водело към фалит, а персоналът работи за унизително ниски заплати.

Миналата седмица пък министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев разпореди в срок от една седмица шефовете на седемте болници с най-много просрочени дългове да представят оздравителни планове с прогнозни разчети за периода до края на септември и до края на годината. Сред представилите свои оздравителни планове са ръководствата на столичната Александровска болница и на многопрофилните болници в Бургас, Стара Загора, Хасково и Пловдив.

Ръководството на Министерство на здравеопазването ще продължи да разглежда оздравителните програми на лечебните заведения, съобщават още от ведомството.

Междувременно директорът на Александровска болница доц. Асен Златев заяви пред БНР, че до края на годината дълговете на лечебното заведение в размер на 2,3 млн. лв. ще бъдат погасени. За целта са набелязани мерки, свързани с подобряване използваемостта на легловия фонд, обединяване на дублиращи се звена и разкриване на нови клиники – например по неврохирургия и УНГ, които да носят по-високи приходи. Персоналът на съответните звена също щял да се оптимизира, защото бил твърде голям, заяви доц. Златев, който пое Александровска болница в началото на мандата на министър Радослав Гайдарски.